Определение № 2859 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Консулт Бг“ ЕАД, гр. Стара Загора, срещу разпореждане № 267490 от 12.12.2023 г. по гр. д. № 2136/2021 г. на Софийския градски съд, с което на основание чл. 306, ал. 2 ГПК е върната молбата му за отмяна, наименувана „жалба“, на влязло в сила определение от 29.06.2021 г. по гр. д. № 2136/2021 г. на Софийския градски съд, с което е допуснато обезпечение на предявените от Р. Р. Х. против Д. М. Л., „Маршал Кредит Груп“ ООД, „Парк Резиденс Р 1 С“ ЕООД и „Бояна Грийн Резиденс“ ЕООД искове за собственост на недвижими имоти и за установяване нищожност на два ипотечни договора от 2017 г. и 2019 г. чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20218510400272 по описа на ЧСИ М. П., рег. № 851, при парична гаранция от 76 000 лв. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Ответникът по жалбата Р. Р. Х. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност. Ответното дружество „Маршал Кредит Груп“ ООД е представило становище, в което е посочило, че жалбата е основателна. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел, че с разпореждане от 27.11.2023 г. на жалбоподателя са дадени указания да изложи конкретни основания за отмяна на определението, да внесе дължимата държавна такса в размер на 25 лв. и да представи преписи за насрещната страна. В разпореждането е посочено, че при неизпълнение в срок на дадените указания молбата за отмяна ще бъде върната. В срока за изпълнение на дадените указания е подадена молба от 05.12.2023 г., в която дружеството е посочило, че не иска отмяна на определението от 29.06.2021 г. по реда на чл. 303 и сл. ГПК, а обжалва същото с доводи за недопустимост и иска същото да бъде отменено от Софийския апелативен съд, по сметка на който е заплатил дължимата държавна такса. Софийският градски съд е приел, че определението не подлежи на обжалване, тъй като е влязло в сила, и че извънинстанционното производство за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК е единственият способ за контрол на това определение. Доколкото констатираните нередовности не са отстранени в срок, съдът е върнал молбата за отмяна. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното разпореждане е неправилно. Както се посочи по-горе, в изпълнение на дадените от администриращия съд указания с разпореждане № 267187 от 27.11.2023 г., жалбоподателят е подал молба вх. № 292488/05.12.2023 г., в която е посочил, че подадената от него „жалба“ вх. № 86136/26.09.2023 г. е частна жалба срещу определение от 29.06.2021 г. по гр. д. № 2136/2021 г. на Софийския градски съд и изрично е заявил, че не иска отмяна на посоченото определение, а го обжалва. С оглед на това съдът е следвало да осъществи правомощията си по чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262 ГПК, евентуално по чл. 276 ГПК, а не да счете, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания да посочи конкретни основания за отмяна на това определение, още повече, че то не е сред подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да се върне на Софийския градски съд за администриране на частна жалба вх. № 86136/26.09.2023 г. срещу определение от 29.06.2021 г. по гр. д. № 2136/2021 г. на Софийския градски съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,