Решение № 3132 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Д. Церков, подадена чрез пълномощник адв. Георгиева от ВАК срещу Решение № 4054 от 10.04.2025г., постановено по адм. дело № 3045/ 2024г. по описа на Административен съд- Варна (АС Варна). С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД - иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с претенция да бъде осъдена Община Аврен за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от незаконосъобразни действия на Община - Аврен. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяната по чл. 209, от АПК. Счита, че е налице неправилно тълкуване на правната норма от съда. Излага аргументи, че заблуждаващото действие на администрацията е обективно и вредоносно. Иска да се отмени обжалваното решение и да се осъди Община Аврен да заплати исковата претенция, както и направените по делото разноски. Ответникът– Община Аврен в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Иванова изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, съобразно представения списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд- състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е бил ОТХВЪРЛЕН, предявения от „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД, против Община Аврен, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от незаконосъобразни действия, изразяващи се в публикуване на сайта на Община- Аврен на информация относно срока за извършване на услуга 2878 „Обработване на заявление- декларация за обстоятелствена проверка“ в противоречие с нормата на чл. 57, ал. 2 АПК - 30 дни, вместо 7 дни, както следва: 1/ 250.00 лв.– обезщетение за претърпени имуществени вреди за заявена, но неизвършена от Община - Аврен услуга по заявление с вх. № М-2233/ 09.11.2023г.; 2/ 600.00 лв.– обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплащане на адвокатско възнаграждение за обжалване на мълчалив отказ; 3/ 50.00 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплащане на държавна такса за производството по адм. дело № 398/ 2024г. по описа на АдмС - Варна; 4/ 400.00 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплащане на адвокатско възнаграждение за обжалване пред Върховен административен съд; 5/ сумата, в размер на 150.00 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплащане на държавна такса за производството пред Върховен административен съд; 6/ 200.00лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Административният съд за да постанови този резултат е приел, за установено по делото, факта на публикуване на сайта на Община- Аврен на информация относно срока за извършване на услуга 2878 „Обработване на заявление- декларация за обстоятелствена проверка“- 30 дни. Било установено също, че от административния орган е предвидено изпълнение на услугата в срок до 30 дни, който следва да бъде възприеман изцяло в полза на гражданите и организациите- заявители. Посочването на срок от 30 дни в електронната публикация за извършване на услугата 2878 „Обработване на заявление – декларация за обстоятелствена проверка“ е основано на подзаконов акт - т. 1.1.6 Приложение № 2 „Цени на услуги и права предоставяни от Община Аврен, област Варна на физически и юридически лица“, от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Аврен, приета на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. Посочил, че цитираната наредба е нормативен административен акт по см. на чл. 75 от АПК, който в разглежданата точка, е действащ и следва да намери приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Посочил, че в периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна, с влязло в сила съдебно решение, този акт, се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Валиден подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващото съдебно решение, с което подзаконовия административен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Това обуславяло извода на адм. съд, че не са налице незаконосъобразни действия на ответника, като първата от трите кумулативно предвидени предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ е недоказана и само на това основание исковете били неоснователни. От друга страна, за пълнота посочил също, че на обезщетяване подлежат реално претърпените имуществени вреди. От събраните по делото доказателства, не се установявало наличие на пряка причинно– следствена връзка между публикуването на сайта на Община- Аврен и твърдените вреди. В случая адм. съд установил, от представените по делото доказателства, реалното заплащане на таксите за съдебното обжалване, пред Административен съд– Варна (50 лв.) и Върховен административен съд (150 лв.), както и на адвокатските възнаграждения за двете съдебни инстанции– съответно 600 лв. и 400 лв. Същевременно, от страна на ищеца, в чиято тежест е да установи реално претърпените вреди и техния размер, не били ангажирани каквито и да е доказателства в подкрепа на наведените твърдения за заплащане на такса по сметка на Община Аврен в размер на 250 лв. и заплащане на съдебно– деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лв. Посочил, че заплащането такса от 250 лева към Община Аврен е за извършване на административната услуга, и има пряка връзка с иницииране на административното производство от ищеца, а не с определяне на срока за извършване на услугата. Реализирането на претендираните разходи не е в пряка връзка с процесното фактическо действие, изразяващо се с обявяване на срок за извършване на административна услуга. По тези съображения искът бил отхвърлен, а претенцията на ответната администрация за присъждане на разноски била уважена. Върховният административен съд– трето отделение в настоящият състав намира постановеното решение на първоинстанционния съд за ПРАВИЛНО. Несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд в съдебния акт е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Административният съд е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, освен отменен по надлежния ред- адм. акт, следва да е налице, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. На първо място, както правилно е заключил АС Варна, не е налице незаконосъобразно действие на Община Аврен. В касационната жалба се твърди неприложимостта на текста от наредбата, поради противоречие с нормативен акт от по висока степен, но това не обуславя незаконосъобразност на действието по чл.250 и чл.253 от АПК, поради това, че то в случая се основава на подзаконов акт. Правилно адм. съд посочва, че процесният срок от 30 дни не е определен с действие, като е обявен в сайта, а е регламентиран в подзаконов нормативен акт. Този подзаконов акт не е отменен. След като този акт не е отменен с влязло в сила съдебно решение към момента на настъпване на твърдените вреди, той не е приет за незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен едва от деня на влизането в сила на отменителното съдебно решение. Последващото съдебно решение, с което подзаконовия административен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. В този контекст и с оглед трайната съдебна практика по ЗОДОВ правилно е посочено в решението на AC- Варна, че липсва административен акт, който да е бил обявен от съда за незаконосъобразен, в това число и Приложението към Наредбата. Този анализ е определящ, поради рамките на изразената претенция. Исковата молба е предявена, поради „незаконосъобразни действия“, изразяващи се в публикуване на информация, а не се претендира вреда от незаконосъобразност на подзаконов нормативен акт. Съответно този предмет на иска е получил отговор с отхвърлителното съдебно решение на адм. съд- чл.124, във вр. с чл.236 ГПК. Неоснователно в касационното производство се търси разширяване до степен въвеждане на различен предмет на спора с аргументи за незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт, поради ограничения обхват на касационната проверка- чл.208, чл.218 от АПК. На следващо място, както правилно е установил адм. съд липсва пряка причинно- следствена връзка между публикуването на сайта на Община- Аврен, и твърденията за настъпили имуществени вреди. Обявяването на срока е опосредено от приетото в наредбата и съответно последиците от неговото съобразяване нямат пряко действие, във вредоносния аспект, претендиран с исковата молба по чл.4 ЗОДОВ. Тези платени адм. и съдебни такси са направени за извършване на административна услуга и с оглед инициирането на съдебни производства. Съдебно- деловодните разходи несъмнено се претендират и реализират по друг процесуален ред- чл.143, чл.176а от АПК, което сочи невъзможност да бъдат присъдени по ЗОДОВ- чл.8, ал.3 ЗОДОВ. Цитираното в касационната жалба Дело на ЕСПЧ „Александър Събев срещу България“ няма относимост към настоящия казус, понеже касае процедурата по отнемането на разрешенията за достъп до класифицирана информация, които се развиват пред специализирана комисия. В настоящия случай процедурата се е развила пред законно избран и справедливо разгледал казуса независим съд. Спорът е бил надлежно разгледан и завършил с валиден съдебен акт. Правилно от адм. съд е установено, че не са налице кумулативно предвидени предпоставки за реализиране на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъдат присъдени разноски на ответника по касация в искания размер от 450 лв., платени по ДПЗС от 12.06.2025 г.. (лист 32). На основание §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България, във вр. с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона в размер на 230, 08 евро. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение