Определение № 231 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3887/2023 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на К. К. Т. по чл. 303, ал.1, т.5 от ГПК срещу решение № 260656/23г., постановено по в.гр.д. 2198/19г. на СГС, IV Д състав. С въззивното решение е отхвърлен иска на молителя срещу ЧСИ Н. М., предявен на основание чл. 441 ГПК, вр.чл. 45 ЗЗД, вр.чл. 74, ал.1 ЗЧСИ, и е осъден молителя да плати на СГС сумата 600лв., представляваща невнесена част от възнаграждението за вещите лица по делото. В молбата за отмяна са въведени твърдения, че молителят не е бил надлежно представляван пред въззивната инстанция, тъй като адв. К., явяващ се като представител на молителя, не е бил упълномощен за втора инстанция. Освен това съдебни книжа по делото били връчвани на съпругата му, без тя да е поела задължение да ги предаде на молителя, нито му ги е предала. Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена в 3- месечния преклузивен срок по чл. 305, ал.1, т.5 от ГПК. Въззивното решение е постановено на 26.04.23г., а молбата за отмяна е подадена на 26.06.23г., молбата съдържа изложение на основания за отмяна, приложено е адвокатско пълномощно и е платена държавна такса. Връчен е препис от молбата на насрещната страна. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО