Определение № 9849 от 09.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8571/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. И. И., чрез пълномощника му адв. М. Тончева, против определение № 7477 от 23.02.2026 г. по адм. дело № 13302/2025 г. по описа на Административен съд - София град. Изложени са доводи за недопустимост и за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен извън предмета на спорното административно производство, както и в противоречие със закона. Твърди се, че съдът недопустимо е обсъждал предпоставките, относими към основанието по чл.27, ал.2, т.1 АПК, вместо приложеното от органа основание по чл.27, ал.2, т.2 АПК. Оспорва се като неправилен изводът в определението за идентичност на предмета и страните между влязлата в сила заповед № САГ-РА53-358/17.05.2024 г. и заявлението на жалбоподателя от 17.07.2025 г., предвид различния обхват и предвиждания на внесения с последното проект за ПУП. Прави се искане за отмяна на оспореното определение и за произнасяне по съществото на спора с отмяна и на издадения административен акт. Ответникът – кметът на Столична община /СО/, не е представил отговор по жалбата в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното определение, постановено в производство по чл.197 и сл. АПК във вр. с чл.56, ал.4 АПК, административният съд е отхвърлил жалбата на Б. И. И. срещу заповед № САГ25-РА53-680/10.11.2025 г. на кмета на СО, с която на основание чл.56, ал.1 вр. с чл.27, ал.2, т.1 и т.2 АПК е прекратено административното производство по заявление на жалбоподателя с вх. № САГ25-ГР00-1470/17.07.2025 г. с искане за разрешаване изработването на ПУП-ПРЗ за урегулиране на поземлени имоти с идентификатори 12084.2755.2506, 12084.2755.2507, 12084.2755.2508 и 12084.2755.2509 по КККР, землище на с. Волуяк, кв.91а и изменение на плана за улична регулация за промяна на профила на ул. „Детелина“ в участъка от о.т. 602 до о.т. 631, м. „Волуяк-гарата“, район Връбница на осн. чл.135, ал.3 ЗУТ. За да постанови горния резултат, съдът е изложен съображения, че оспорената заповед е законосъобразна – издадена е от компетентен орган, в писмена форма и с надлежни мотиви, както и при доказани предпоставки за недопустимост на административното производство по чл.27, ал.2, т.1 АПК - наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, а именно заповед № САГ24-РА53-358/17.05.2024 г. на гл. архитект на СО. От фактическа страна е прието за установено, че по заявление на жалбоподателя с вх. № САГ24-ГР00-940/23.04.2024г. е издадена заповед № САГ24-РА53-358/17.05.2024 г. на гл. архитект на СО, с която е разрешено да се изработи проект за ПУП в обхвата на ПИ с идентификатори 12084.2755.2506, 12084.2755.2507, 12084.2755.2508 и 12084.2755.2509 по КККР, землище на с. Волуяк, кв.91а на м. „Волуяк-гарата“, район Връбница, а именно за ПУП-ПРЗ с цел първоначално урегулиране на имотите на осн. чл.17, ал.1 ЗУТ в самостоятелни УПИ с предназначение „за производство, складове и офиси“, както и ИПУР - изменение на плана за улична регулация в участъка от о.т. 602 до о.т. 631 за образуване на задънена улица с цел осигуряване на транспортен достъп до новосъздадените УПИ. Констатирано е също, че административното производство, прекратено с процесната заповед е започнало по заявление на жалбоподателя с вх. № САГ25-ГР00-1470/17.07.2025 г., с което поради промяна на инвестиционните му намерения, е поискано разрешаване изработването на ПУП-ПРЗ за урегулиране на поземлени имоти с идентификатори 12084.2755.2506, 12084.2755.2507, 12084.2755.2508 и 12084.2755.2509 по КККР, м. „Волуяк-гарата“, район Връбница, с обособяване на един нов общ УПИ с отреждане „за производство, складове и офиси“, видно от приложеното задание по чл.125 ЗУТ. При горните данни, които са безспорни по делото, съдът обосновава изводи, че за органа са съществували процесуални пречки да се произнесе по второто заявление на оспорващия, тъй като същото е с идентичен обхват, предмет и страни, поради което правилно е прекратено административното производство като недопустимо. Оспореното определение е допустимо, но преценено съобразно критериите по чл. 209, т.3 вр.с чл.236 АПК, същото е неправилно. Съображенията са следните: Неоснователни са наведените в частната жалба доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, съдът се е произнесъл по жалба срещу подлежащ на съдебен контрол процесуален акт на административния орган по чл.56, ал.1 вр. с ал.4 АПК и съобразно изложените от последния фактически и правни основния за прекратяване на административното производство по чл.27, ал.2, т.1 и т.2 АПК. Оспореното определение обаче е неправилно -постановено е в противоречие с материалния закон и е необосновано от доказателствата по делото. Предмет на проверка в производството по чл. 197 и сл. от АПК е наличието на процесуалните предпоставки по чл. 27, ал. 2 от АПК за допустимост на административното производство, които сезираният с искане за издаване на административен акт, административен орган е длъжен да провери. Условията за допустимост са изброени /неизчерпателно/ в т. 1 – т. 6 на чл.27, ал.2 АПК, като в т.1 се визира липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, а в т. 2 - липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. Видно е от мотивите на процесната заповед, че органът е констатирал наличие на двете отрицателни процесуални предпоставки, които предвид обстоятелството по делото, са недоказани, а и са взаимно изключващи се, като изводите на първостепенния съд в обратен смисъл са неправилни. Конкретно в случая, за да е изпълнена предпоставката по чл.27, ал.2, т.1 АПК е необходимо да е налице тъждество между страните и предмета на искането по заявление с вх. № САГ25-ГР00-1470/17.07.2025 г. и по влязлата в сила заповед № САГ24-РА53-358/17.05.2024 г., издадена по предходно заявление с вх. № САГ24-ГР00-940/23.04.2024г. на жалбоподателя Б. И. И.. От сравнителния анализ на съдържанието на посочената заповед, вкл. на разпоредителната й част, от една страна, и на предявеното ново заявление, ведно с придружаващото го задание по чл.125 ЗУТ, от друга страна, се установява по категоричен начин, че извън идентичния териториален обхват на разработките, включващи ПИ 12084.2755.2506, 12084.2755.2507, 12084.2755.2508 и 12084.2755.2509 по КККР на с. Връбница, предмета, вида и параметрите на проекта са различни. Както се посочи, с влязлата в сила заповед № САГ24-РА53-358/17.05.2024 г. е разрешено изработване на ПУП-ПРЗ за урегулиране на имотите в самостоятелни УПИ, но и на ИПУР - изменение на плана за улична регулация за образуване на задънена улица. Със заявлението с вх. № САГ25-ГР00-1470/17.07.2025 г. и заданието към него, няма искане и предвиждане за изменение на плана за улична регулация, а проекта за ПУП-ПРЗ е за обособяване на един нов общ УПИ от четирите ПИ. Горните констатации обосновават изводи за липса на идентичност на предмета по см. на чл.27, ал.2, т.1 АПК, а идентичността на страните и имотите не е достатъчна за да обоснове приложимост на посочената отрицателната предпоставка. Различни са: целите и задачите на проекта – самостоятелни УПИ за ПИ по заповедта и общ УПИ по заявлението от 17.07.2025г; видът на подробния устройствен план – ПРЗ и ИПУР по заповедта, съотв. ПРЗ по заявлението; начинът на урегулиране на поземлените имоти - по правилата на чл. 17, ал.2, т.1 ЗУТ по заповедта и в общ УПИ по заявлението, с оглед на което констатациите на административния съд за тъждество на предмета на влязлата в сила заповед и на новото искане, са неправилни, както и крайният извод за законосъобразност на процесната заповед за прекратяване на административното производство като недопустимо. Административният орган е сезиран със заявление с предмет, който не е идентичен с предмета на ПУП по влязлата в сила заповед, поради което заключението му, прието и от съда, че е налице хипотезата по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, е неправилно. Касационната инстанция счита за незаконосъобразни и изводите за недопустимост на административното производство на основанието по чл.27, ал.2, т.2 АПК. Обратно на изводите на органа, в случая не са осъществени предпоставките за приложение на горната хипотеза, а именно: наличието на висящо административно производство със страни и предмет, които да са идентични със страните и предмета на предявеното ново искане. Освен изложеното по-горе относно различието в предмета на двете производства, във връзка с основанието по чл.27, ал.2, т.2 АПК, следва да се посочи, че по първото заявление на жалбоподателя с № САГ24-ГР00-940/23.04.2024г. е издадена заповед № САГ24-РА53-358/17.05.2024 г., която е влязла в сила, в резултат на което висящността на административното производство е преустановена. Действително, по правилата на ЗУТ, производството по създаване на устройствени планове е двуфазно, но всяка от двете фази е самостоятелна и органът дължи произнасяне с отделен административен акт, с който се поставя край на висящността на производството, противно на приетото от административния орган. В подкрепа на извода за отсъствие на визираната процесуална пречка за разглеждане на процесното заявление за разрешаване изработването на ПУП-ПРЗ, е и разпоредбата на чл.135, ал.8 ЗУТ, според която заповедите по ал. 3 и 5 на чл.135 ЗУТ, издадени от кмета на общината, губят правно действие, когато в едногодишен срок от влизането им в сила не е внесен проект за изменение на плана. В случая, новото заявление е от 17.07.2025г., т.е. след едногодишния срок от влизане в сила на заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ с № САГ24-РА53-358/17.05.2024 г. и за органа е възникнало задължение за произнасяне по същество. Предвид изводите за липса на предпоставките по чл.27, ал.2, т.1 и т.2 АПК, настоящият касационен състав счита издадената заповед за прекратяване на административното производство за незаконосъобразна, а обжалваното определение, с което е отхвърлено оспорването й – за неправилно. Дължимо е произнасяне при усл. на чл. 235, ал.1 АПК за отмяна на съдебния акт, както и на процесната заповед с изпращане на преписката на органа за произнасяне по заявлението с вх. № САГ25-ГР00-1470/17.07.2025 г. на Б. И.. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение