Определение № 4667 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3497/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. С молба с вх. № 11741 от 05.07.2024 г., подадена от ЗАД „Алианц България“ АД се иска да бъде изменено постановеното по настоящото дело решение № 345 от 11.06.2024г. в частта за разноските. Върховен касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение по допустимостта на молбата приема следното: решението е влязло в сила на 05.06.2024г. То не подлежи на обжалване, поради което и срокът за подаване на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е започнал да тече от същата дата. Молбата е подадена в едномесечния срок - на 05.07.2024г., изхожда от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. В конкретния случай, уважената претенция е за сумата от 20 040 лв. от пълния предявен размер от 50 100 лв. При това положение държавната такса пред СГС, която ЗАД „Алианц България“ АД дължи възлиза на сумата от 801.60 лв. Следователно застрахователното дружество дължи още 1.60 лв. Държавната такса пред САС възлиза на сумата от 25лв., а не както е постановено с решение № 345 от 11.06.2024г. - 400 лв. С настоящото определение съдът ще следва да измени постановеното от него решение в частта за разноските, като осъди ЗАД „Алианц България“ АД да заплати по сметка на СГС още 1.60 лв. – държавна такса. Следва да бъде отменено решението в частта за разноските, имащо характер на определение, в частта, с която ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати по сметка на САС разликата над сумата от 25 лв. до сумата от 400 лв. – държавна такса. Ищцата А. Н. дължи на ЗАД „Алианц България“ АД разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, както следва: за производството пред СГС при направени разноски от ответника в общ размер от 2191лв. тя дължи 1314.60лв.; за производството пред САС при направени разноски от ответника в общ размер от 1734.60лв. тя дължи 1732.29 лв.; за производството пред ВКС при направени разноски от ответника в общ размер от 4701.60 лв. тя дължи 4695.35лв. или тя дължи разноски в общ размер от 7 742.24 лв. С решение № 345 от 11.06.2024г. ищцата е осъдена да заплати разноски в общ размер на 5 183.20 лв. Следователно с настоящото определение съдът ще следва да измени постановеното от него решение в частта за разноските, като осъди ищцата да заплати на ответника още 2 559.04лв. – разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. По отношение адвокатското възнаграждение на адв. В. за осъществена от нея безплатна правна помощ и процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА молбата на ответното дружество следва да бъде оставена без уважение. При определяне адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС. Така е било процедирано и от състава на ВКС. Искането на молителя да бъде определен този размер при съобразяване минималните размери на адвокатското възнаграждение, съобразно Наредба №1/2004г. е неоснователно. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за изменение на решението в частта за разноските, присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Воден от изложеното, Върховен касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение,