Определение № 10153 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8548/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба вх. № 10628/15.12.2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик, на Н. Н. А. срещу Определение № 1726/01.12.2023 г. на АС – Пазарджик, постановено по адм. дело № 884/2023 г. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на Н. Н. А., с която се иска да бъде възстановен срока за обжалване на Протоколно определение от 03.11.2023 г., с което е оставено без уважение искането на А. да му бъде назначен служебен защитник. Частният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не му е предоставил възможност да докаже твърденията си, че затворническата администрация му е отнела химикалките, листовете и пликовете, както и че не му ги е върнала в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, поради което той е бил лишен от възможността да упражни своевременно правата си пред съда. Моли обжалваното определение да се отмени. Ответникът – Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба основателна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че тъй като Протоколно определение от 03.11.2023 г. е постановено в открито съдебно заседание, на което Н. Н. А. е присъствал, срокът за обжалването му е изтекъл на 10.11.2023 г. До тази дата касационна жалба срещу определението не била постъпвала. Приел е, позовавайки се на чл. 161 АПК, че сочените от А. доказателства, а именно че през месец август и месец септември 2023 г. са му били отнети моливи, химикалки и други канцеларски материали, както и че администрацията не му е предоставяла такива материали, въпреки направените от него искания, сами по себе си не сочели на непредвидени обстоятелства, нито пък на поведение на администрацията въвело жалбоподателя в заблуждение, по отношение правото му да обжалва Протоколното определение от 03.11.2023 г. Посочил е още, че отнемането на химикалки, моливи и листи е настъпило далече преди периода, в който е можело да се обжалва съдебният акт. Нямало и нормативно установено задължение, администрацията на затвора да предоставя на лишения от свобода химикали, листи или други канцеларски материали за сметка на бюджета на затвора. Определението е неправилно. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в противоречие с изискването на чл. 66, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК не е разгледал молбата в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Съдът не се е произнесъл и по направените доказателствени искания в молбата за възстановяване на срока, които са във връзка с искането за възстановяване на срока. Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Твърденията в молбата за възстановяване на срока са за липсата на хартия и химикалки, поради действия и бездействия на администрация на Затвора [населено място]. Доказателственото искане на жалбоподателя е било за доказване на твърденията му, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе по него и да разгледа делото в съответствие с приложимия процесуален ред. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на определението. На основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение