Определение № 2719 от 23.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 421/2025 г.

Производството е по чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК. С молба вх. № 11655/23.06.2025 г. по описа на регистратурата на ВКС касаторът, „Бисофт“ ЕООД, моли да бъде допълнено постановеното по делото определение № 1908/18.06.2025 г. по т. д. 421/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО с произнасяне по поддържаното касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г.) Излага, че неправилно в мотивите на съдебния акт е отразено, че това касационно основание е поддържано само относно произнасянето от въззивния съд по иска по чл. 79 ЗЗД. С молба вх. № 11667/23.06.2025 г. по описа на регистратурата на ВКС касаторът, „Бисофт“ ЕООД, моли постановеното по делото определение № 1908/18.06.2025 г. по т. д. 421/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО да бъде изменено в частта за разноските с доводи, че съдът неправилно в присъдил разход на насрещната страна, Национално бюро за правна помощ, в размер на сумата 3 900 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Излага, че писмен отговор на касационната жалба е подаден на 17.02.2025 г. от адв. Ч. и адв. П. с представени по делото пълномощни, без посочен размер на договорено възнаграждение, а възнаграждение е заплатено по сключен по – късно, на 04.04.2025 г., договор за правна защита и съдействие с адвокатско дружество „П. и Ко“, което обосновава според него недължимост на сторения разход от ответника по касация. Оспорва присъденото възнаграждение и като прекомерно. С депозирана молба вх. № 12076/26.06.2025 г. по описа на регистратурата на ВКС ответникът по касация, Национално бюро за правна помощ, моли да бъде отстранена допусната в определение № 1908/18.06.2025 г. по т. д. 421/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО очевидна фактическа грешка, изразяваща се в грешно изписване на търговската фирма на касатора, а именно изписано е „Биософт“ ЕООД, вместо вярното „Бисофт“ ЕООД. С депозирани в срок отговори ответникът по касация, Национално бюро за правна помощ, оспорва молбите по чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК като неоснователни. С депозиран писмен отговор по молбата по чл. 247 ГПК насрещната страна – „Бисофт“ ЕООД, изразява становище за нейната основателност. Молбите са депозирани в срок от страни по спора с легитимиран с молбите интерес от депозирането им, поради което са допустими. Молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна. Налице е утвърдена съдебна практика по въпроса кога съдебен акт е непълен, намерила отражение в решение № 112 от 15.04.2025 г. по т. д. 87/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и цитираните с него решение № 168 от 02.08.2013г. по гр. д. № 580/2012г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 118 от 30.07.2018г. по гр. д. № 3047/2017г. на ВКС, ГК, IV ГО и решение № 55 от 18.03.2010г. по гр. д. № 214/2009г. на ВКС, ГК, III ГО. Според така формираната практика непълно съдебно решение е налице тогава, когато липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото. Допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по някой от предявените искове или по цялото искане, т.е. липсва изобщо формирана и изразена воля на съда както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив. Даденото с горецираната съдебна практика тълкуване изцяло се споделя от настоящия състав на съда и обосновава извода, че постановеното по настоящия спор определение № 1908/18.06.2025 г. по т. д. 421/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО не е непълно и не се нуждае от допълване. Върховният касационен съд е сезиран с касационна жалба от ищеца, „Бисофт“ ЕООД, срещу решение № 693 от 27.11.2024 г. по т. д. № 504/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260110/12.02.2024 г. по гр. дело № 11854/2015 г. по описа на Софийски градски съд, поправено с решение № 260255 от 25.04.2024 г. по същото дело, с което са отхвърлени предявените от „Бисофт“ ЕООД иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу Национално бюро за правна помощ за сумата от 2 880 лв. с вкл. ДДС – претендирана цена по договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и обслужване на софтуерната програма „Правна помощ“ за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г., и иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр. 14/20.02.2015 г.) срещу Национално бюро за правна помощ и Министерство на правосъдието за установяване по отношение на ответниците, че Национално бюро за правна помощ е извършило нарушение на авторските права на ищеца, като е допуснало без съгласието му трето лице да копира компютърна програма „Правна помощ“, и са присъдени разноски по делото. Отправеното с жалбата искане е въззивното решение да бъде допуснато до касация и отменено като неправилно, като вместо това бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Върховният касационен съд се е произнесъл по така заявеното с жалбата искане и по предмета на делото в пълнота, като е постановил, че оставя без разглеждане касационната жалба на „Бисофт“ ЕООД срещу решение № 693 от 27.11.2024 г. по т. д. № 504/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260110/12.02.2024 г. по гр. дело № 11854/2015 г. по описа на Софийски градски съд, поправено с решение № 260255 от 25.04.2024 г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Бисофт“ ЕООД иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу Национално бюро за правна помощ за сумата 2 880 лв. с вкл. ДДС – претендирана цена по договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и обслужване на софтуерната програма „Правна помощ“ за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г., като е прекратил производството по делото в тази част, и не е допуснал касационно обжалване на решение № 693 от 27.11.2024 г. по т. д. № 504/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. По поддържания довод за липса на конкретно изложение в мотивите на съдебния акт досежно предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да бъде добавено, че освен ясно формираната воля, че не са налице очертаните в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр. 14/20.02.2015 г.) срещу Национално бюро за правна помощ и Министерство на правосъдието, е налице на страница осма абзац предпоследен, изречение второ, изрично записан решаващ извод на съда, че предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, не е налице по отношение на обжалваното решение – ясно формирана воля на съда, независима от констатациите на съда относно сочените от касатора касационни основания. Неоснователна е и депозираната молба по чл. 248 ГПК. Както съдът е посочил в мотивите на своето определение № 1908/18.06.2025 г. по т. д. 421/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, при постановения резултат право на разноски имат ответниците по жалбата. Присъждането на разноски е поискал ответникът Национално бюро за правна помощ. Доказва разноски с представена молба преди насроченото по делото закрито заседание в размер на сумата 3 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС - сключен договор за правна защита с Адвокатско дружество „П. и ко“, с което са представени договори за правната защита и пред долните инстанции, фактура и извлечение от сметка, удостоверяващо заплащането му. Предвид даденото задължително тълкуване с отговора по т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и досежно заплащане на адвокатския хонорар, като само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Счетено е, че заплащането следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането или когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, в който случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В т. 11 на Тълкувателния акт е прието, че претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, като в същия срок следва да бъдат представени и доказателства за извършването на разноските, което в случая е сторено от ответника по касация Национално бюро за правна помощ и правилно доказаните разноски са му присъдени. Без значение за дължимостта на така доказаните разноски е приложеното към отговора на касационната жалба допълнително пълномощно в полза на адвокат П., и същото не изключва доказаността на разхода, противно оплакванията по депозираната от касатора на 15.04.2025 г. молба, както и поддържаните с молбата по чл. 248 ГПК доводи. Неоснователно е и въведеното с молбата възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, като съдът съобразява предмета на делото, множеството събрани доказателства, както и осъществените от адвоката процесуални действия. Основателна е молбата по чл. 247 ГПК. Видно от определение № 1908/18.06.2025 г. по т. д. 421/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в съдебния акт неправилно е изписана търговската фирма на касатора ищец, като вместо правилното „Бисофт“ ЕООД е записано „Биософт“ ЕООД, което несъответствие между формирана и изразена в съдебния акт воля на съда следва да бъде отстранено по реда на чл. 247 ГПК чрез поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение