Определение № 339 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 873/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено решение № 139/ 09.10.2020 г., в сила от датата на постановяването му, с което частично е отменено въззивно решение на Врачански окръжен съд № 315/ 25.10.2019 г. по гр.д.№ 406/ 2019 г. – само в частта му, в която „Попчев стоун дизайн” ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на В. П. П. сума в размер над 58 957,53 лв до 78 957,53 лв и за разликата от 20 000 лв искът е отхвърлен. В срока по чл.248 ал.1 ГПК „Попчев стоун дизайн” ЕООД е поискало допълване на решението в частта за разноските. Поддържа, че в първата инстанция е осъдено да заплати на бюджета съдебната власт държавна такса върху уважения размер на исковете, включително при цена на иска на В. П. 78 957,53 лв. Доколкото този иск е отхвърлен с касационното решение за разликата над 58 957,53 лв, според молителя присъдената такса също следва да бъде намалена със сумата 800 лв (4% от 20 000 лв). С оглед същото обстоятелство, молителят поддържа, че има право на част от платената от него държавна такса за въззивното производство – в размер на 400 лв, защото за сумата 20 000 лв жалбата му е била основателна. По тези съображения претендира решението от 09.10.2020 г. да бъде допълнено, като дължимите такси и разноски за първоинстанционното производство бъдат определени в размер 7 337,36 лв вместо 8 137,36 лв, както и В. П. да бъде осъдена да му заплати 400 лв разноски за държавна такса по въззивната жалба. Ответната по молбата страна В. П. П. я оспорва и моли да бъде оставена без уважение, без да излага допълнителни съображения. Становище по молбата са взели и ищците В. Ф. и С. Ф., но съдът не го обсъжда, тъй като искането на „Попчев стоун дизайн” ЕООД не засяга техните интереси. Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество и за основателна. С решението си по съществото на спора съдът дължи произнасяне по отговорността за направените от страните разноски по делото във всяка инстанция (чл.81 ГПК). Когато въззивното решение подлежи на касационно обжалване и бъде обжалвано, то не влиза в сила в частта за разноските. В случай, че касационната жалба бъде уважена изцяло или частично, отговорността за разноските, направени от страните във всички инстанции, се разпределя с касационното решение. В случая въззивното решение е отменено частично, но касационната инстанция е пропуснала да се произнесе по отговорността за разноските и дължимите такси в предходните инстанции. Съобразно изхода от спора, дължимата от ответника по реда на чл.78 ал.6 ГПК държавна такса по предявения от ищцата В. П. иск е в размер 2 358,30 лв, а с въззивното решение е потвърден актът на първата инстанция, с която тази такса е присъдена в размер 3 158,30 лв. Разликата от 800 лв не е дължима, с оглед частичното отхвърляне на иска и касационното решение следва да се допълни съобразно този извод. То следва да се допълни и в частта за дължимите по въззивното производство разноски, защото дължимата върху сумата 20 000 лв държавна такса (в който размер искът е счетен за неоснователен) представлява разноска на ответника, за която на основание чл.78 ал.3 ГПК отговаря ищецът. Извършването й е доказано, а присъждането е поискано и е представен списък за разноски, поради което пропускът на касационния съд да се произнесе следва да бъде поправен по реда за допълване на акта му в частта за разноските. По изложените съображения съдът