Определение № 155 от 25.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1858/2019 г.

Производството е по реда на чл. 282 ал. 5 ГПК във вр. чл. 48, ал.2 ЗМТА и по чл. 405, ал.1 и сл. ГПК,образувано по молба вх. № 6016/27.07.2020 г., подадена от „Старосел Инвест Груп” ООД, [населено място], с която се иска освобождаване на внесената по сметка на ВКС на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА вр. чл. 282, ал. 1, т. 2 ГПК сума от 85 984,90 лева. Към настоящото производство следва да се присъедини и молба вх. № 6004/27.07.2020 г., подадена от „Старосел Инвест Груп” ООД, [населено място], и „Балкантабако” ЕООД, [населено място], с която се иска издаването на изпълнителен лист в полза на двете дружества за сума в размер на 7437,10 лева – присъдени с решението на ВКС разноски. Молят да бъде издаден заверен препис от решение № 56 от 10.07.2020 г. по т.д. № 1858/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о. Представят квитанция за внесена държавна такса. Постъпила е още и молба вх. № 6314/11.08.2020 г. от „Рила консулт“ ЕООД, [населено място], с която се иска да бъде освободен внесеният от страната депозит за допусната, но впоследствие отменена техническа експертиза по делото. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Сумата от 85 984,90 лева е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС на 01.08.2019 г. /съгласно приложено по делото удостоверение на гл. специалист-счетоводител на ВКС от 30.07.2020 г./ за спиране, на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА, изпълнението на арбитражно решение от 11.07.2019 г. по арб.д. № 001/2019г. на Арбитражен съд при Европейската юридическо палата, с което „Старосел инвест груп”, [населено място] и „ Балкантабако”ЕООД, [населено място], солидарно /вторият като поръчител/ са осъдени да заплатят на „Рила консулт“ ЕООД, [населено място], сумата 78926.90 лв. съгласно чл.2 от Договор за финансово икономически консултации и счетоводни услуги с дата 28.12.2017г., сумата 4332.96лв. – неустойка, както и законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. С определение № 6 от 05.08.2019 г. по т.д. № 1858/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о., е спряно изпълнението на горецитираното арбитражно решение. С решение № 56 от 10.07.2020 г. по т.д. № 1858/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о., е отменено арбитражно решение от 11.07.2019г. по в.арб.д. №001/2019г. по описа на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, а „Рила консулт” ЕООД, [населено място] е осъдено да заплати на „Старосел инвест груп” ООД, [населено място] и „Балкантабако” ЕООД, [населено място], направените пред ВКС разноски в размер на 7437.10лв. От извършената на 30.07.2020 г. справка от счетоводител при ВКС е видно, че към цитираната дата сумата от 85 984,90 лева е налична по сметката за обезпечения на ВКС. Внесеното парично обезпечение е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително арбитражно решение. Предвид отмяната на същото в цялост, обезпечителната нужда е отпаднала, с оглед на което сумата, внесена като обезпечение, следва да бъде освободена. Същата обаче не следва да се преведе по посочената от молителя банкова сметка. Обезпечението е постъпило по сметка на ВКС с преводно нареждане от 31.07.2019 г. по номер на уеб заявка 439928/31.07.2019 г. Като задължено лице е посочен „Старосел инвест груп” ООД, но вносител е вторият ищец – „Балкантабако” ЕООД. Средствата за обезпечаване произхождат от неговата банкова сметка, която е различна от посочената в молбата за освобождаване на обезпечението сметка, на която се иска да бъде възстановена сумата. Доколкото от данните по делото не може да се установи кой е вносителят на сумата, депозирана като обезпечение пред ВКС, настоящата молба следва да се остави без уважение до входиране на становище от вносителя „Балкантабако” ЕООД. Същото следва да изхожда от управителя на дружеството А. К. А., а не от процесуалния му представител адв. Б. С., тъй като адвокатът представлява и двете дружества. Молбата за издаване на изпълнителен лист и заверен препис от решението по настоящото дело е основателна. Налице са предпоставките на чл.405, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.404, ал.1 ГПК. Следва да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените деловодни разноски по решение № 56 от 10.07.2020 г. по т.д. № 1858/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о., в размер на 7437,10 лв. На основание чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по молба за издаване на изпълнителен лист се събира такса 5 лева, а по молба за издаване на документ – 2 лева и по 1 лева за всяка следваща страница. Решение № 56 от 10.07.2020 г. е с дължина 7 страници, поради което за заверения му препис се дължат 8 лева. Молителите са представили вносна бележка за сумата от 13 лева. Молбата „Рила консулт“ ЕООД, [населено място], е основателна. С разпореждане от 10.03.2020 г., обективирано върху молба вх. № 2051/28.02.2020 г. от „Рила консулт“ ЕООД /л. 286 от делото/, съдът по искане на страната е допълнил поставените задачи по допуснатата техническа експертиза с въпросите, формулирани в молбата, и е определил депозит в размер на 200 лв. Сумата е внесена по сметка на ВКС за вещи лица, свидетели и обезпечения, гаранции с платежно нареждане от 17.03.2020 г. /л. 300 от делото/, което обстоятелство е удостоверено от гл. специалист-счетоводител на ВКС с приложена по делото служебна бележка. В проведеното на 08.06.2020 г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищците оттегля искането си за допускане на техническа експертиза, поради което съдът е заличил същата. С оглед оттегляне искането за събиране на това доказателство е отпаднала и необходимостта от внасянето на депозита за разноски. Депозитът от 200 лв. следва да се възстанови на страната, която го е направила, по посочената от нея в молбата й сметка, кореспондираща на сметката на наредителя в платежното нареждане от 17.03.2020 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение