Определение № 161 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 147/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Н.- В. Генадиев- София“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител В. Генадиев, подадена чрез упълномощен адв. А. Георгиева, против определение № 10438 от 27.11.2023 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 68 състав, по адм. д. № 11276/2023г. Частният жалбоподател изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд за пропуснат срок за обжалване на допуснатото предварително изпълнение със заповед № РВР23-РД91-61 от 01.11.2023г на кмета на Столична община - район Връбница. Оспорва извода на съда за просроченост на искането за спиране, като твърди, че при издаване на процесния адм. акт не са спазени изискванията за минимално съдържание на индивидуалния административен акт, тъй като същият съдържа информация пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, но не и относно допуснатото с акта предварително изпълнение. Позовава се на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК и счита, че тя следва да бъде приложена в конкретната хипотеза. Претендира отмяна на обжалваното определение, като незаконосъобразно постановено, с всички законни последици от това. Ответникът - кметът на Столична община /СО/, район Връбница, оспорва частната жалба чрез упълномощен юрисконсулт М. Митрев, който с писмен отговор по реда на чл. 232 АПК, пледира за отхвърляне на частната жалба, като неоснователна и недоказана и за оставяне в сила оспореното определение, защото мотивите на първостепенния съд са правилни и законосъобразни. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на „Н.-В. Генадиев- София“ ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в законния 7 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 10438 от 27.11.2023 г. е оставена без разглеждане жалба на „Н.-В. Генадиев- София“ ЕООД против разпореждане за допускане на предварително изпълнение, обективирано в заповед № РВР23-РД91-61 от 01.11.2023г на кмета на СО - район Връбница и е прекратено производството по адм. д. № 11276/ 2023г. в тази част. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е приел, че е сезиран с жалба, предявена от оспорващото дружество срещу разпореждане за предварително изпълнение, допуснато с горепосочената заповед, с която на основание чл. 14 ал.3 от Наредбата за организиране на ученическото столово и бюфетно хранене в общинските училища на територията на СО е утвърдено класирането на участниците, подали оферти за участие в конкурс и е определен „Обеликс Фуд“ ЕООД за спечелил конкурса. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че жалбоподателят е изложил доводи за липса на материално правните предпоставки предвидени в чл. 60 ал.1 АПК. Първоинстанционният съд е преценил, че в случая срокът за обжалване на разпореждането за допуснато предварително изпълнение на процесната заповед е тридневен от съобщаването, съгласно специалната норма на чл. 60, ал. 5 АПК. Констатирал е, че жалбоподателят е редовно уведомен за оспорената заповед, вкл. и за допуснатото с нея предварително изпълнение на дата 16.11.2023г. чрез законния си представител - управителя В. Генадиев, което е удостоверил с подписа си. При тези данни тридневният срок от съобщение на разпореждането, с което е допуснато на осн. чл. 60 ал.1 АПК предварително изпълнение, изчислен съгласно изискванията на чл.60, ал.5, във връзка с ал.6 ГПК, във връзка с чл.144 АПК е изтекъл на дата 20.11.2023г., който е първия следващ присъствен ден, а жалбата на „Н.-В. Генадиев-София“ ЕООД е подадена на 23.11.2023г, която дата е след изтичане на срока, регламентиран в чл. 60, ал. 5 АПК. Оттук е изведено заключение за просроченост на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение с процесната заповед е предявено след изтичане на преклузивния тридневен срок, визиран в нормата на чл. 60, ал. 5 АПК, която урежда срока за обжалване по императивен начин. В частната жалба е развито становището, че в случая е приложима нормата на чл. 140, ал. 1 АПК, защото в атакуваната заповед не е посочено в какъв срок и пред кой орган се оспорва предварителното изпълнение. Тричленният съдебен състав на Върховния административен съд /ВАС/ не споделя тази теза и я намира за неоснователна. Състав на четвърто отделение на ВАС, вече е имал възможност да се произнесе по такова възражение и ясно е постановил, че при оспорване по реда на чл. 60 АПК разпоредбата чл. 140, ал. 1 АПК не намира приложение. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, по силата на закона - чл. 60, ал. 5 АПК срокът за обжалване на допуснатото с индивидуалния административен акт предварително изпълнение е тридневен и същият започва да тече от съобщаването му. Вярно е, че в процесната заповед не се съдържа указание в горния смисъл, но разпореждането за предварителното изпълнение има акцесорен характер спрямо основното съдържание на акта, поради което на финала на заповедта е формулирано указание само относно обжалването на атакуваната заповед. В конкретната хипотеза решаващият състав на АССГ правилно е възприел като неоснователен довода на жалбоподателя за приложение на чл.140, ал.1 АПК. Нормата на чл.140, ал.1 АПК се намира в Дял Трети на АПК и е приложима за сроковете и оспорванията, регламентирани в този дял. Производството по обжалване на разпорежданията по чл.60, ал.1 АПК е регламентирано в ал. 5- ал.8 от същия член, който се съдържа в Дял Втори на АПК. Ето защо систематичното място на приложимата специална норма на чл. 60 АПК, както и обстоятелството, че разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение може да се обжалва самостоятелно от административния акт и в различен срок, налагат обоснования извод, че правният режим за оспорване на разпорежданията по чл.60, ал.1 АПК е специален и не може да бъде идентифициран с правилата за оспорване на административния акт, чието изпълнение обезпечават. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. Страните нямат претенции за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,