Решение № 138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г.

Решение № 138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г. Шумен срещу въззивното решение от 20.04.10 г. по т. д. № 150/10 г. на ОС-г. Шумен, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 2.12.09 г. по т. д. № 2824/09 г. на РС-г. Шумен. С последното са отхвърлени предявените от касатора в обективно кумулативно съединение иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 11604.47 лв., представляваща последната трета част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на СМР от 10.05.06 г., отразена във ф-ра № 185/30.05.06 г. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4130.83 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода 30.05.06 г. до 24.11.08 г., както и иск за сумата 492 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на виновното неизпълнение вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл. 281, т. 3 ГПК/. В изложението си съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 2 основание. Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, а именно налице ли е фактическо приемане на изпълнени СМР, след като поръчващия работата е подписал данъчната фактура, в която е удостоверено извършване на уговорената работа и окончателното предаване на обекта без да е бил съставен нарочен приемо-предавателен протокол, какъвто е бил предвиден в договора между страните. Ответникът по касационната жалба, който е гражданско дружество по ЗЗД /Д./ поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е процесуално допустима, в частта с която се обжалва въззивното решение от 20.04.10 г. по т. д. № 150/10 г. на ОС-г. Шумен, в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 2.12.09 г. по т. д. № 2824/09 г. на РС-г. Шумен, в частта му с която са отхвърлени предявените от касатора в обективно кумулативно съединение иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 11604.47 лв., представляваща последната трета част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на СМР от 10.05.06 г., отразена във ф-ра № 185/30.05.06 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4130.83 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода 30.05.06 г. до 24.11.08 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания приема следното: За да отхвърли така предявените искове въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че не е налице надлежно приемане на процесните СМР, изпълнени от изработващия [фирма]-г. Шумен с двустранен констативен протокол съобразно предвиденото в чл. 10 от договора между страните. Обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, а именно налице ли е фактическо приемане на изпълнени от изработващия СМР, след като поръчващия работата е подписал данъчната фактура, в която е удостоверено извършване на уговорената работа и окончателното предаване на процесните СМР за обекта без да е бил съставен нарочен приемо-предавателен протокол в конкретния случай е разрешен неправилно. От представените по делото доказателства, в т. ч. и приетата СИЕ се установява, че трите процесни фактури, включително и ф-ра № 185/30.05.06 г. са отразени в счетоводните регистри на ответното гражданско дружество, както и че е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит. По делото е безспорно установено, че между страните е налице валидно сключен договор за строителство в предвидената от закона форма. Съгласно чл. 10 от договора е предвидено приемането на работата да бъде осъществено с двустранен констативен протокол. Въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че след като такъв двустранен констативен протокол не е бил съставен между страните не е било спазено изискването установено в чл. 170, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 10 от договора между страните, обстоятелство което прави неизискуемо искането за заплащане на изпълнените от ищеца СМР. Настоящия състав на ВКС намира, че след като представител на ответниците по иска е подписал ф-ра № 185/30.05.06 г. и след като последната е била отразена в счетоводните регистри на ответното гражданско дружество, съответно е било ползвано правото на приспадане на данъчен кредит то по силата на законовата презумпция, установена в чл. 301 ТЗ се налага извода, че в конкретния случай е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР по договора за строителство въпреки отказа от страна на поръчващия да подпише двустранен приемо-предавателен протокол, предвиден в чл. 10 от договора между страните. Изложеното позволява да се обобщи, че са налице сочените в чл. 281, т. 3 ГПК отменителни основания, което налага отмяната на въззивното решение от 20.04.10 г. по т. д. № 150/10 г. на ОС - г. Шумен, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 2.12.09 г. по т. д. № 2824/09 г. на РС - г. Шумен, в частта му, с което са отхвърлени предявените от касатора в обективно кумулативно съединение иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 11604.47 лв., представляваща последната трета част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на СМР от 10.05.06 г., отразени във ф-ра № 185/30.05.06 г. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4130.83 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода 30.05.06 г. до 24.11.08 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане. С оглед спорния размер на данъчната основа по ф-ра № 185/30.05.06 г. ВКС - ТК намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 293, ал. 3 ГПК, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-г. Шумен в отменената му част. Водим от горното ВКС-ТК