Определение № 280 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 175/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] с искане за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 344 от 18.12.2024 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.т.д. № 336 по описа на съда за 2024 г. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционно решение № 62 от 26.03.2024 г., постановено от Окръжен съд – Шумен по гр.д. № 296 по описа на съда за 2023 г., молителят „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], е осъден да заплати на „ОББ интерлийз“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], в качеството му на съищец в процеса, сумата от 48800 лв., частично предявена от сума от 52800 лв., представляваща имуществена вреда която следва да бъде репарирана като последица от настъпилото на 28.08.2022 г. застрахователно събитие - кражба на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“, застрахован по комбинирана застрахователна полица № 440222213006391 за автомобилна застраховка „Каско+“ със срок на действие от 19.03.2022 г. до 18.03.2023 г., както и сума в размер на 4346.42 лв., частично предявена от сума в размер на 4702.60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на отказа на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение - 13.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба - 03.07.2023 г. Към молбата е приложен платежен документ, от който се установява, че по сметка на Върховен касационен съд от страна на молителя е преведена сумата 53146.42 лв. /петдесет и три хиляди сто четиридесет и шест лв. и 42 ст./, съответстваща на тази по осъдителния диспозитив на въззивното решение, спиране изпълнението на което се иска. Постъпването и наличието към 28.01.2025 г., на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС, е удостоверено от счетоводството на съда, за което по делото е представена служебна справка от 28.01.2025 г. Представени са касационна жалба срещу решението, спиране изпълнението на което се иска, депозирана в законоустановения преклузивен срок, с приложено към същата изложение на основания за допускане на касационно обжалване, както и доказателства за внесена държавна такса за образуване на производство по чл. 288 от ГПК. Представени са пълномощни, удостоверяващи редовна представителна власт на лицата, подали молбата по чл. 282, ал. 2 от ГПК и касационната жалба срещу решението, спирането на което се иска с приложенията й, от името и за сметка на молителя, по отношение на същия. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и представените от молителя доказателства, намира искането за основателно. Осъществени са всички визирани в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, а именно – същото е осъдително и подлежи на касационно обжалване, срещу него е подадена в срок касационна жалба, представено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, внесени са държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лв., както и надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдената с решението сума. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение