Решение № 320 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2010 г.

Решение № 320 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 279 от 28.03.2011 г. по касационна жалба на Г. М. И., В. И. Г., Поема В. И. и М. В. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 417 от 2.06.2010 г. по гр. д. № 330/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3247 от 24.11.2008 г. по гр. д. № 6723/2006 г. на Варненски РС в частта, с която е признато за установено по отношение на М. С. Г., С. С. Л., Д. С. Д., че ищците са собственици на 2/3 ид. ч. от имот 1271 с площ 1403 кв. м. и са осъдени С. Д. Х. и Х. Г. Х. да предадат владението на ищците върху същия имот и вместо това са отхвърлени предявените искове, както и искането за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм/ на н. а. № 178, т. VI от 1968 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с процесуалните правила, защото не са обсъдени всички доказателства, касаещи идентичността на имота, притежаван от наследодателя им и възстановения имот и за необоснованост на решението Ответницата по касация оспорват касационната жалба. Считат, че не е доказана идентичността между купения от наследодателя на ищците имот и възстановения по ЗСПЗЗ, защото няма кадастрален план към момента на покупката - 1948 г. и отразените съседи в кадастралния план от 1960 г. са различни от посочените в нот. акт. Позовават се и на нормата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ предвид извършената делба през 1968 г. на получения по замяната по ЗТПС имот. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: . длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, относими към предмета на спора, включително и допълнително представените от страните пред въззивната инстанция, установяващи собственици на съседни имоти и движението на собствеността върху тях. С решения по чл. 290 от ГПК: Р № 460/27.05.2010 г. по гр. д. № 768/2009 г. на I гр. о., Р № 589 от 29.08.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. и Р № 627 : 5.10.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. и трите на I гр. о. на ВКС се приема, че съдът е длъжен да разгледа повдигнатия пред него спор по същество, преценявайки относими към спора доказателства и формирайки самостоятелни изводи въз основа на тях. Правото на собственост е динамично и при преценка на идентичността следва да се имат предвид не само посочените съседи в документа на собственост, а и представените доказателства за промени в собствеността на съседните имоти. В тази връзка заключенията на СТЕ не са единственото доказателство, въз основа на което съдът следва да преценява идентичността. Това важи с особена сила когато се преценява идентичността на земеделски имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, граници, на които са записани в различни периоди в интервал от време и трябва да се проследява движението на собствеността на съседните имоти. Ако СГЕ със задача да изследва идентичността не е направила това, заключението й е непълно. Законодателят е предвидил в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури за установяване идентичност на имотите, заявени за възстановяване към настоящия момент в административното производство, включващи издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл. 13, ал. 4 и скици по ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, изготвяне на помощни планове по чл. 13а от ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и е комплексна. Тя се извършва за цяла местност и землище, и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. Предвид това липсата на кадастрален план към момента на колективизацията не е пречка за установяване на старите реални граници. СТЕ в рамките на един гражданско правен спор не може да извърши подобна комплексна преценка. Отделно от това, сравняването на границите в различни документи за собственост и изготвените планове следва да се извършва към един и същ момент и при съпоставяне актовете за собственост и движението на собствеността за съседните имоти, които не винаги са приети като доказателства по делото до колкото касаят трети лица. Установената идентичност с решението на ОСЗГ, което е официален удостоверителен документ има обвързваща съда доказателствена сила. При оспорването й в тежест на оспорващия е да опровергае установеното с решението. По касационната жалба: По делото е установено следното: Наследодателят на ищците Г. И. М., починал на 5.03.1983 г. е купил от С. И. К. с н. а. № 195, т. V. 1948 г. нива от 15 дка в землището на [населено място], част от цяла нива от 28,47 дка. Границите на продаваемата част са С. Д., Г. Д. И. и продавача. Имота е заявен за възстановяване и за него е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници с решение № 563/12.10.1998 г. Решението е издадено въз основа на удостоверение от техническата служба и скица към него и самото то съдържа описание на признатия за възстановяване имот, като нива от 15,148 дка, който по плана от 1960 г. съвпада с имоти 1305, 1344 и 13441. Планът за новообразуваните имоти е изготвен въз основа на плана от 1960 г. и анкетиране. По делото е безспорно, че имот 1271 попада изцяло в имот 1305, който в разписната книга по плана от 1960 г. е записан на наследници на Г. Ч. /или Ч./. Първите три ответници М. С. Г., С. С. Л. и Д. С. Д. са наследници на С. Д. Г., починала на 8.10.2004 г., а тя е една от наследниците на Д. Г. С., починал на 8.01.1932 г. Всички негови наследници: М., Г., Б. Надежда, Т. и С. Г. са оземлени по Закона за селскостопанското настаняване на бежанците /ЗСНБ/ и са признати за собственици на нива от 32,540 и на нива от 8,240 дка в м. "Гроздов гроб" - общо 40 780 дка. с н. а. № 11, т. II от 28.02.1946 г. Тази тяхна нива е заменена по ЗТПС с протокол № 20 от 22.03.1968 г. на Т. комисията с нива от 6 дка, за която са признати за собственици с н. а. № 178/1968 г. По отношение на получената по замяна нива са извършили делба с протокол от 25.11.1968 г., по силата на който С. Г. получава дял трети - нива с площ 1010 кв. м. при граници: път, Б. Г., Т. Г. и Г. Г.. От заключението на СТЕ, приета от РС се установява, че дял трети не е идентичен с имот 1271, но СТЕ, приета от ОС е стигнала до обратния извод. Тройната СТЕ е разглеждала въпроса за идентичността на цялата нива от шест дка, сравнявайки единствено имената на съседите по нот. акт от 1948 г. и кадастралния план от 1960 г. формално, без да проследява движението на собствеността. Тя не е проверила извода за идентичност на дял трети с имот 1271 С. Г. е продала имот 1271 с площ 999 кв. м. на последните двама ответници С. Д. Х. и Х. Г. Х. с н. а. № 31, т. 3/2.12.2003 г. В имота има барака от груби дъски и кашони. По преписка № 465А/91 г., С. Д. Г. е заявила за възстановяване имот от 6,956 дка в м. "Кара тепе", който й е възстановен с решение № 06 от 18.12.1997 г., правото на собственост за които доказва с н. а. № 11, т. II/28.08.1946 г. за оземляване по ЗСНБ За да постанови въззивното решение, съдът е приел, че решението на ПК достатъчно индивидуализира процесния имот и има конститутивно действие, но не се доказва, че наследодателят е бил негов собственик, тъй като не се установява идентичност между имота по н. а. № 195/1948 г. и възстановения с решението имот поради това, че не съвпадат съседите, описани в акта и тези по плана от 1960 г. При формиране на този извод, съдът в нарушение на процесуалните правила и на цитираните по-горе решения, съставляващи задължителна съдебна практика за него не е обсъдил представените пред него доказателства, отразяващи движението на собствеността на съседните имоти и за идентичност на имената. В разписната книга към плана от 1960 г. имот 1305 е записан на името на Г. Ч.. При анкетирането е установено, че този имот е на Г. И. М.. Това е и името на купувача по н. а. № 195/1948 г. Не е представено удостоверение за идентичност на имена, но индиция за такава е обстоятелството, че в свидетелство за свето кръщене на сина му И., като баща е записан Г., а в свидетелство за завършено образование синът му фигурира с бащино име Г.. Необходимо е изясняване на този въпрос. Пред въззивната инстанция е представен и протокол за делба от 8.08.1957 г. на имотите, останали в наследство от Г. Д. И., посочен като съсед на нивата, купена от наследодателя на ищците в н. а. № 195/1948 г. Той е записан като съсед, собственик на имот 1304 и в разписната книга към плана от 1960 г./ л. 92 и 93 от делото на ОС/ Всички СТЕ установяват съвпадение като съсед на продавача на нивата С. К.. Другия съсед по нот. акт от 1948 г. е С. Д., а имот 1307, съседен на имот 1305 е записан през 1960 г. на Г. С.. Посочените доказателства не са обсъдени нито от заключението на двете СТЕ, приети от въззивната инстанция, нито от съда в решението, поради което то е постановено в нарушение на процесуалното правило на чл. 235 от ГПК. Това налага отмяната му. За събиране на доказателства за идентичността на имената на наследодателя на ищците и за изготвяне на нова СТЕ за установяване наличието на идентичността на имота, купен с н. а. № 195/1948 г. и имот № 1305, като проследи движението на собствеността и за съседните имоти и идентичността между имота, получен по дял трети от делбата от 25.11.1968 г. и имот № 1271 в каквато насока са приети две противоречиви единични експертизи от РС и от въззивната инстанция, делото следва да се върне за ново разглеждане. Ответниците по касация се позовават на нормата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Тази норма не се прилага по отношение на наследодателката на ответниците, тъй като правото на собственост върху нива от 6,959 дка в м. "Каратепе" е възстановено с решение № 06 от 18.12.1997 г. по преписка № 465А. Към момента на постановяване на това решение нормата е била с друго съдържание. Запазване действието на замените по ЗТПС при извършване на последващи разпоредителни сделки е предвидено за първи път с изменението на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, публикувано ДВ бр. 122/1997 г., което е в сила от 19.12.1997 г. Наследодателката С. Д. Г. е заявила за възстановен имот в лично качество. Като наследници на 1/6 от имуществото на Д. Г. С., починал на 8.01.1932 г., тя е оземлена с 1/6 част от ниви с обща площ 40,780 дка. в м. "Гроздов гроб" с н. а. № 11, т. II/28.08.1946 г., който е представила като доказателство за собственост на заявения имот. По делото не е установено дали възстановената нива е част от тези, с които е оземлена през 1946 г., но ако това е така, то също е пречка да й бъде възстановен и полученият по замяната през 1968 г. имот. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение