Определение № 285 от 21.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1974/2019 г.

С молба вх. № 4792/17.06.2020 година „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] е поискало да бъде освободена предоставената от него, по искането му чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, за спиране на изпълнението на въззивно решение № 284/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 525/2018 година до произнасяне на съда по подадената срещу решението касационна жалба с вх. № 1298/19.02.2019 година, гаранция в размер на 13 800.00 лева, внесена с вносна бележка от 30.04.2019 година. Насрещната страна по това искане А. И. К. не е подала отговор и не е изразила становище по молбата в установения за това срок. С касационната си жалба с вх. № 1298/19.02.2019 година „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] е оспорвало въззивно решение № 284/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 525/2018 година в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 146/15.08.2018 година на Районен съд Тетевен, втори състав, постановено по гр. д. № 1045/2017 година, с което „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, е осъдено да заплати на А. И. К. сумата от 13 800.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на настъпила на 14.02.2017 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2017 година до окончателното заплащане. Същевременно, по негово искане, с определение № 198/02.05.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 1963/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. изпълнението на въззивното решение № 284/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 525/2018 година е било спряно на основание чл. 282, ал. 2., т. 1 от ГПК след като са били представени доказателства за внесена гаранция в размер на 13 800.00 лева. С постановеното в настоящето производство решение № 307/21.04.2020 година въззивното решение № 284/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 525/2018 година е било изменено частично, по подадената срещу него от А. И. К. касационна жалба с вх. № № 1209/15.02.2019 година, като дружеството е осъдено да заплати на А. И. К. сумата от още 10 000.00 лева (разликата между дължимото се обезщетение от 23 800.00 лева и присъденото такова от 13 800.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на настъпила на 14.02.2017 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2017 година до окончателното заплащане. В останалата си част въззивното решение е било потвърдено като подадената срещу него от „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] касационна жалба с вх. № 1298/19.02.2019 година е била оставена без уважение. От представените от „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] доказателства се установява, че по искане на А. И. К. присъденото му обезщетение е било преведено по сметка на пълномощника му М. П. Д. по притежаваната от нея сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД [населено място] на 04.06.2020 година. Предвид на това е отпаднало основанието за задържането на внесената с платежно нареждане от 30.04.2019 година по ч. гр. д. № 1693/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. гаранция и същата следва да бъде освободена. Още повече, че насрещната страна по молбата за освобождаване на гаранцията А. И. К. не е направила възражения за това. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение