Определение № 341 от 06.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 502/2023 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. С. П. за отмяна на влязло в сила решение № 70 от 21.07.2022 г. по гр.д. № 413 /2022 г. на Радневския районен съд, с което по отношение на молителя са взети мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН чрез задължаването му да се въздържа от домашно насилие и забрана да приближава пострадалите от осъщественото от него психическо насилие лица, жилището им, местоработата им и местата за социалните им контакти на по-малко от 50 метра за срок от 12 месеца и на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на молителя е наложена глоба в размер на 200 лева. Молителят твърди, че не е могъл да се яви в проведеното съдебно заседание (на 21.07.2022 г.), тъй като е бил в болница в С. З. поради получен на 18.07.2022 г. инфаркт – основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молбата и допълнителната молба и други документи са пришити към гр.д. № 413 /2022 г. на РРС вместо по образуваното във ВКС гр.д. № 502 /2023 г. Ответниците по молбата С. Д. С. и С. М. С. не са подали отговор. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост и установи, че със съдебното решение, чиято отмяна се иска, са постановени мерки за защита срещу домашно насилие, намира, че подадената молба за отмяна е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено поради следното: Съгласно приетото в мотивите на т. 22 на ТР № 6 /06.11.2013 г. по т.д. № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, от характеристиките на производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие следва, че то не е исково - в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки. Съдебните решения по исканията за постановяване на мерки за защита срещу домашно насилие са актове на спорна администрация. Съгласно приетото с т.4 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава Двадесет и четвърта ГПК. Воден от изложеното съдът