Определение № 4243 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Б. М. против Определение № 2689 от 22.01.2026 г. по адм.д. № 297/2026 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на кмета на Столична община – район „Панчарево“ да предостави административна услуга – заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка на имот по заявление с рег. № РПН25-МД94-139/ 30. 10. 2025 г. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като се основава на неправилни фактически констатации на съда. Моли съда да отмени обжалвания акт и делото да бъде върнато с указание за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Кметът на Столична община – район „Панчарево“ не изразява становище по частната жалба. При извършената проверка, Върховният административен съд, трето отделение, намери частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: АССГ е бил сезиран с жалба от С. Б. М. против мълчалив отказ на кмета на Столична община – район „Панчарево“, да извърши заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка на имот по заявление с рег. № РПН25-МД94-139/ 30. 10. 2025 г. С Определение № 2689 от 22.01.2026 г. АССГ е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по адм. д. № 297/2026 г. по съображения, че исканата административна услуга е предоставена, съответно правният интерес за оспорване на мълчаливия отказ е отпаднал. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че административният орган се е произнесъл, като е извършил заверка на молбата-декларация с посочване, че имотът „не попада в Зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за него няма реституционни претенции от други собственици. Имотът не е придаваема част по регулация. Приложените документи касаят съседни на претендирания имот. По данни от СОФКАР имотът е записан като „общинска частна собственост“. Липсват доказателства за осъществено давностно владение“. Посочени са и свидетели при извършване на обстоятелствената проверка. Съгласно чл. 32 от Правилника за устройството и дейността на СО - район „Панчарево" Отдел "Устройство на територията и кадастър" „извършва проверки по молби-декларации за обстоятелствени проверки за имоти на територията на Района“. Видно от заверката на молбите-декларации, същата е извършена от инж. П. Димитрова – началник на Отдел "Устройство на територията и кадастър", поради което административната услуга следва да се счита за изцяло предоставена от компетентно овластено длъжностно лице. Първоинстанционния съд правилно е приел, че е отпаднал правният интерес от търсената защита, тъй като е искането на жалбоподателя е удовлетворено. В случая, предоставянето на исканата административната услуга води не само до отпадане на правния интерес на жалбоподателя, но и до липса на годен за съдебен контрол административен акт. При необходимост заявителят може да инициира ново административно производство чрез подаване на ново заявление. По изложените мотиви, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,