Решение № 2432 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. Я. срещу Решение № 6169 от 06.06.2025 г. на Административен съд (АС) – Варна по адм. дело № 682/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. С. Я. срещу Отказ, peг. № 324000-2281 от 27.02.2025 г. на началник Районно управление (РУ) - Провадия при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна за издаване на разрешение за придобиване на три броя дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и два броя с нарезна цев за ловни цели, на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите вещества (ЗОБВВПИ). Касационният жалбоподател - А. С. Я., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че обжалваният акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото същият не съдържа релевантното фактическо и правно основание за неговото издаване. Това, според касатора, е довело до нарушение на материалния закон, тъй с влизане в сила на Решение № 370 от 30.12.2024 г. по гр. дело № 1560/2024 г. на Районен съд – гр. Провадия, е отхвърлена предявената по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) молба на П. А. С. и е обезсилена издадената в нейна полза Заповед за незабавна защита № 22/28.11.2024 г., като съответно е отпаднало и основанието послужило за отказа за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие. В тази връзка сочи, че административният акт е основан на заповед за незабавна защита, която е изгубила своето действие. Излага доводи, че съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЗДН, поради влизане в сила на Решение № 370 от 30.12.2024 г. по гр. дело № 1560/2024 г. на Районен съд – гр. Провадия, издадената заповед за незабавна защита се обезсилва, както за напред, така и с обратна сила, като в този смисъл посочва, че към датата на издаване на административния акт срещу него не е имало предприета мярка по ЗЗДН и съответно няма основание за нейното прилагане. Прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление - Провадия при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: Въз основа на постъпила молба от П. А. С. е образувано гр. дело 1560/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Провадия, като с Определение № 1095/28.11.2024 г. постановено по същото дело, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, А. Я. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П. С.. На 28.11.2024 г., въз основа на определението, е издадена Заповед за незабавна защита № 22 и са постановени мерки за закрила на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. С Решение № 370 от 30.12.2024 г. по гр. д. 1560/2024 г. на Районен съд – Провадия, влязло в сила на 07.01.2025 г., е отхвърлена молбата на П. С. за защита от домашно насилие по ЗЗДН и е обезсилена издадената в нейна полза Заповед за незабавна защита № 22/28.11.2024 г. На 29.01.2025 г. А. Я. е подал до началника на РУ – Провадия заявление за издаване на разрешително за придобиване на три броя гладкоцевно огнестрелно оръжие и два броя с нарезна цев. Извършена е проверка във връзка с подаденото заявление, при която е установено, че срещу Я. е издадена Заповед за незабавна защита № 22/28.11.2024 г. от Районен съд – Провадия. Посочено е, че Я. е представил Решение № 370 от 30.12.2024 г. по гр. д. 1560/2024 г. на Районен съд – Провадия. На 11.03.2025 от служител на РУ – Провадия, е изготвен констативен протокол, в който при извършена на адреса на Я. проверка е установено, че същият е създал условия за съхранение на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси в дома си по постоянен адрес. Със Справка, рег. № 324р6291/11.03.2025 г. е установено, че срещу Я. има регистрирана преписка ЗМ 2138/2008 г. на РУ – Провадия за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), за което му е наложено условно наказание 4 месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. В изготвена Справка № 324р-6269/11.03.2025 г. е посочено, че за Я. няма данни през последните три години задължително да е настаняван в лечебни заведения по Глава пета, раздел II от Закона за здравето (ЗЗ) или да е лекуван за употреба на наркотични вещества. Посочено е още, че срещу лицето има наложена Заповед за незабавна защита № 22 от 28.11.2024 г. на Районен съд – Провадия, която е обезсилена с Решение № 370/30.12.2024 г. по гр. дело № 1560/2024 г. на Районен съд – Провадия. Отразено е още, че срещу Я. има регистрирана ЗМ № 2191/2024 г. на РУ – Провадия, който е изпратен в ТО – Провадия към РП – Варна с мнение за образуване на досъдебно производство срещу лицето за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 НК. На 27.02.2025 г., началникът на РУ – Провадия, на основание чл. 83, ал. 5 и във вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОББВПИ, е постановил Отказ, peг. № 324000-2281 за издаване на разрешение за придобиване на три броя дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и два броя с нарезна цев за ловни цели на А. С. Я.. В мотивите на отказа е направен извод, че е налице обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ – наложена мярка на лицето по ЗЗДН. При така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Обосновава, че с оглед доказателствата по делото – издадена на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН заповед за незабавна защита, приема за доказано настъпването на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Сочи, че за целите на ЗОБВВПИ е ирелевантно по кой ред е издадена заповедта и нейното основание, като за наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е достатъчен фактът на налагане на мярка за защита, който приема за безспорно установен в случая. Единственото, което законът иска, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок. Към момента на издаване на постановения отказ, спрямо искателя е наложена конкретна ограничителна мярка - заповед за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок, с наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, която заповед е влязла в сила. Счел е, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗЗДН, заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. В тази връзка е посочил, че още с издаването на заповедта за незабавна защита, същата е съставлявала влязъл в сила съдебен акт. Приел е, че без значение е обстоятелството, че с Решение № 370 от 30.12.2024 г. по гр. дело № 1560/2024 г. на Районен съд – Провадия е обезсилена заповедта по молба на П. С. по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, доколкото прекратяването на съдебното производство не влече като последица заличаване на мярката. Въз основа на горното, съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката относно наличието на основанието на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ за издаване на оспорения отказ. По делото не се спори, че със Заповед за незабавна защита №22 от 28.11.2024 г. на РС – Провадия, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, спрямо касатора е наложена конкретна ограничителна мярка. Въз основа на тази заповед административният орган е разпоредил отказа за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е наложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да не е налагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. В настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка не е била налице, поради което оспореният в първоинстанционното производство отказ е законосъобразен, до какъвто правилен извод е достигнал и АС – Варна. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Правилно съдът е посочил, че без значение за законосъобразността на отказа е обстоятелството, че с Решение № 370 от 30.12.2024 г. по гр. дело № 1560/2024 г. на Районен съд – Провадия издадената Заповед за незабавна защита № 22 от 28.11.2024 г., послужила като основание на оспорения отказ, е обезсилена. Законът визира като пречка за издаване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия прилагането на мярка спрямо искащия такова разрешение по реда на ЗЗДН в тригодишен период преди подаване на заявлението, като възникването на такова обстоятелство по аргумент от чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е основание за издаването на оспорения в случая отказ. Това е така, тъй като при проявлението, на който и да е от фактите по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 и т. 10 ЗОБВВПИ, престават да бъдат налице предпоставките за издаване на съответното разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, поради което и органът го отнема. Неоснователни са в тази връзка доводите на касатора за липсата на предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, обосновали издаването на оспорения отказ, доколкото издадената срещу Я. Заповед за незабавна защита № 22 от 28.11.2024 г. е обезсилена с обратна сила, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЗДН. Мерките за защита от домашно насилие, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, не са административно наказание за административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 12 и 6 от ЗАНН, а мерки за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на пострадалото лице. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат приложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат приложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. Първоинстанционният съд правилно е приел, че независимо от изхода на спора по гражданското дело, правните последици на заповедта за незабавна защита не се заличават с обратна сила. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Следователно, още с издаването й на 28.11.2024 г. заповедта за незабавна защита е съставлявала влязъл в сила съдебен акт, като с обезсилването с влизане в сила на Решение № 370 от 30.12.2024 г. по гр. д. 1560/2024 г. на Районен съд – Провадия, не се заличава мярката, а само е прекратено нейното действие занапред. Неоснователни са и обективираните в касационната жалба твърдения за наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по-конкретно на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – липса на фактически и правни основания за издаване на административния акт. Липсата на посочения елемент, вкл. само на фактическите или само на правните основания, винаги е съществен порок на волеизявлението, т.к. не само накърнява възможността на засегнатите субекти да опровергаят неблагоприятните за тях крайни изводи, а и изначално възпрепятства осъществяването на дължимия съдебен контрол в обхвата по чл. 168 АПК. В случая, видно от процесния отказ за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие, обратно на застъпената от касатора теза, същият безспорно съдържа правните основания и фактически обстоятелства за постановяването му – посочено е както правното основание за отказа – чл. 83, ал. 5 и чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, така и фактическите основания – издадена срещу А. Я. Заповед за незабавна защита № 22 от 28.11.2024 г. от РС – Провадия, с която Я. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. С.. Тези установени и посочени от органа фактически основания са в кореспонденция с правните такива и са дали основание на издателят на акта да постанови своя отказ. Следователно произнасяйки се с отказ от издаване на разрешение, началникът на РУ - Провадия при ОДМВР - Варна е постановил акт, който отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е допуснато соченото от касатора нарушение, т.к. отказът е надлежно мотивиран, с посочване на съответните факти и обстоятелства, приети за релевантни по случая, а разпоредителната част кореспондира със съдържанието на правомощията, описани в закона, с които административният орган разполага. В контекста на изложеното, правните изводи на първоинстанционния съд съответстват на приложимия материален закон и не противоречат на установеното посредством ангажирания доказателствен материал фактическо положение. Възприетото тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните със ЗОБВВПИ дейности. При липсата на заявените отменителни основания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани с оглед на което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд