Решение № 970 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7839/2012 г.

Решение № 970 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7839/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, подадена чрез и. д. директор съгласно Заповед № ЗЦУ-297/22.03.2012 г. при ЦУ на НАП против Решение № 944/6.04.2012 по адм. д. № 3742/2011 на Административен съд гр. Варна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 181101747/21.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Русе, потвърден с Решение № 646/10.10.11 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение в тази част и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Конкор инвест БГ" ООД гр. Варна, притежаващо ЕИК 148124553, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на съдебното решение на релевираното с нея касационно основание и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С постановеното първоинстанционно решение Административен съд гр. Варна е отменил Ревизионен акт № 181101747/21.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Русе, потвърден с Решение № 646 от 10.10.11 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, с която на "Конкор инвест БГ" ООД са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м. 08.09 г. за разликата над 1456.44 лв. до 3795.94 лв.; за д. п. м. 09.09 г. за разликата над 1204.79 лв. до 2075.14 лв. и за д. п. м. 10.09 г. за разликата над 860.57 лв. до 1222.40 лв., ведно със съответните лихви. За да отмени ревизионния акт в тази част, първоинстанционният съд е приел, че липсва основанието на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за определяне на основата за облагане по реда на алинея втора от правната норма и че тя може да бъде определена по общия ред. Във връзка с това съдът е съобразил клаузите в договорите, съгласно които цената за отдаването под наем и размерът на възнаграждението за услугите по управление и стопанисване се определят въз основа на постъпващите наемни цени и платени суми за ползването на двата имота /вили/ от осигурените от изпълнителя наематели и гости на същите и че тя е 80 % от постъпленията, като останалите 20 % са за изпълнителя като възнаграждение за предоставените от него услуги за управление и стопанисване. Доказателствата установяват, че получените за ползването на двете вили през процесния период суми възлизат на 2600 евро, като липсват данни за друг приход извън тях. С оглед на това обстоятелството, че изпълнителят "Блексирама" АД ги е предоставил за ползване на цени по-ниски от посочените в ценоразписите за отдаване под наем на собствените му вили, не е основание да се приеме, че жалбоподателят не е отчел приходи. Ревизиращият екип е констатирал при ревизията наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, а именно: липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, предвид това, че от дружеството не са представени документи, удостоверяващи причините за по-ниските фактурирани наемни вноски от тези указани в ценоразписите на "Блексирама" АД, в счетоводството на ревизираното дружество не са налични данни за установяване на действителните приходи от отдаване под наем на вилите в голф комплекса "Блексирама" АД. В предвид на изискванията на чл. 124, ал. 1 ДОПК, е изготвено уведомление до задълженото лице, че основата за облагане за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК, връчено на ревизираното лице. В случая жалбоподателят по силата на предвиденото в договорите от 30.06.09 г. e е предоставил управлението и стопанисването на имотите си на "Блексирама" АД. Договорените цени между страните за ползването на имотите чрез отдаването им под наем и за услугите по управление и стопанисване, които изпълнителят дължи, се определят съобразно постъпващите наемни цени и платени суми за ползването на имота от осигурените от изпълнителя наематели и гости. За ползването на вилите за периода, предмет на фактурата, за който е определен наема за вилите, съгласно сметки за гости, справка за изчисление на възнаграждението, обясненията на страните и установеното при ревизията са получени за вила № 6 - 1200 евро и за вила № 8 общ наем - 1400 евро. Това означава, че средства от наемните цени и платени суми за ползването на имотите за периода по фактурата от осигурените от изпълнителя наематели и гости, настанени в имотите, са 2600 евро за двете вили. Цитираните суми са определени спрямо броя нощувки и цената на нощувка, на която са предоставени вилите. Сумите получени/платени за предоставянето на вилите на гости и наематели за посочения период е 2600 евро. Първоинстационният се е мотивирал, че неоснователно органът по приходите е счел, че по делото следва да се вземат предвид цените на "Блексирама" АД по обявения от тях ценоразпис. Обстоятелството, че изпълнителят е предоставил ползването на вилите на цени по - ниски от ценоразписите за отдаване на собствените му вили не е основание да се приеме, че жалбоподателят не е отчел приходи, тъй като такива не са установени. Жалбоподателят е предоставил собствените си вили за управление и стопанисване по сключените договори. Съгласно клаузите в договора, цената за отдаването под наем, съответно размерът на възнаграждението за услугите по управление и стопанисване се определя въз основа на постъпващите наемни цени и платени суми за ползването на имота от осигурените от изпълнителя наематели и гости при определеното % съотношение за двете сделки по т. 12. От събраните по делото доказателства се установи, че постъпилите/платени суми за ползването на имота от осигурените от изпълнителя гости и наематели за конкретния период са в общ размер на 2600 евро за двете вили. Не е налице и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, на което се е позовал приходният орган. Счетоводна отчетност е представена както от жалбоподателя, така и от изпълнителя по договора, както и справките относно определяне на данъчната основа и ДДС по издадената фактура и доказателствата относно постъпилите/платени суми от отдаването на вилите. Основанието на което се е позовал органът по приходите не е подкрепено в случая с доказателства, поради което и неговите констатации не се ползват с доказателствена сила. Органът по приходите не е извършил и анализът по чл. 122, ал. 2 ДОПК на относимите обстоятелства за определяне на данъчна основа, а е определил основата за облагане въз основа на ценоразписа на "Блексирама" АД. На практика облагането е направено по общия ред. Данъчната основа на предоставените услуги в полза на съдружниците е пазарната цена на услугите. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ДОПК пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. В процесния казус при определяне на пазарните цени на услугите органът по приходите е взел предвид представените ценоразписи, които са с характер на оферти, предвид и установеното, че услуги са предлагани и от "Блексирама" АД по отдаване на собствените му вили на цени, по-ниски от тези по ценоразписите. Не са изследвани конкретни сделки между независими търговци относно отдаването на имоти, сходни на процесните, със сходни характеристики и предлагащи сходни условия на процесните. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че пазарната цена на наемните услуги за всеки един от имотите е 220 евро, като вещото лице е приложило метода на сравнимите неконтролирани цени, тъй като се касае за туристическа дейност и са анализирани данни за сделки, които се доближават максимално до процесните, като идентични сгради. Първоинстанционният съд е възприел пазарната цена, определена от вещото лице като обективна, изготвена въз основата на анализ на вида и спецификата на услугите. Отчетени са обективните фактори, които са от значение при извършване на конкретните услуги и сходни такива извършени от независими търговци при сходни условия, в региона в който са извършени и процесните. Решението в обжалвана част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Не е налице соченото от касатора основание за отмяна на първоинстанционното решение. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Решението в тази част е обосновано и материалноправно законосъобразно. Изводът на съда за съответствие между реализираните и осчетоводените приходи е обоснован с оглед заключението на СИЕ. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение счита, че първоинстанционният съд коректно е приел, че предоставянето от изпълнителят "Блексирама" АД на вилите за ползване на цени по-ниски от посочените в ценоразписите за отдаване под наем, не представлява основание да се приеме, че жалбоподателят не е отчел приходи. Както цената за отдаването под наем на имота, дължима на собственика на имота - възложител по договора, така и възнаграждението на изпълнителя за услугите по управление и стопанисване, се определят спрямо постъпващите наемни цени и платени суми за ползването на имота от гости и наематели, осигурени от изпълнителя. Методът на сравнителните неконтролирани цени дава представа за действителната пазарна цена на имота. За да измени РА в процесната част съдът е изложил правилни мотиви при спазване разпоредбата на чл. 202 ГПК, кредитиращи заключението по СИЕ. Вещото лице е използвало метода на сравнимите неконтролирани цени, като заключението е обективно и непротиворечиво. Вещото лице се е запознало на място с процесните вили, съобразило е методите, посочени в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на министъра на финансите, издадена на основание § 1, т. 10 ДР на ДОПК, използвайки метода на сравнимите неконтролирани цени. Съобразени са местоположението на имота, градоустройствения статут, анализирани са сделки с идентични в архитектурен аспект и от гледна точка на квадратурата, които са предназначени за туристическа дейност; идентичен пакет от услуги, предоставени на почиващите; количеството и качеството на предлаганите услуги; наемни цени висок сезон; услугите, свързани с материалната база; уникалност на вилите и други. Вещото лице е приело средна пазарна цена на наемната услуги за всеки един от имотите е 220 евро. Първоинстанционното решение в обжалваната част не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,