Определение № 709 от 07.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3366/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, предл. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма]-София срещу разпореждане №201/13.08.2015 г. по преписка с вх.№ 6276/14.05.2015 г. на Председателя на Второ т.о. на ВКС,ТК за връщане на исковата молба на същото дружество, с която е предявен иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 04.03.2015 г. на АС София при СППМ по АД№30948/2014 г.и допълнително решение на същия орган от 31.03-2015 г. по същото дело. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е върнал като нередовна исковата молба на същото дружество, с която е предявен иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 04.03.2015 г. на АС София при СППМ по АД№30948/2014 г. председателят на Второ т.о. на ВКС се е позовал на липсата на изпълнение от страна на ищеца на дадените му с предходни разпореждания указания да посочи цената на иска по чл.47 ЗМТА и да внесе съответната държавна такса,съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК. Няма спор, че указанията са надлежно съобщени на ищеца, както и че последният не ги е изпълнил своевременно като вместо това е твърдял в депозираните от него пред ВКС молби, че искът по чл.47 ЗМТА е неоценяем, което е довело до постановяване на обжалваното разпореждане, постановено на основание чл.129 ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения: Цената на всеки оценяем иск следва да се посочи в самата ИМ, съгласно чл.127 ал.1,т.3 ГПК, както и да се приложи документ удостоверяващ внасянето на съответната държавна такса-чл.128 т.2 ГПК. При неизпълнение от ищеца на дадените му указания в тази насока в надлежно посочения от съда срок ИМ заедно с приложенията се връща, съгласно чл.129 ал.3 ГПК. Няма спор в практиката, че искът по чл.47 ЗМТА за отмяна на решение на арбитражен орган е оценяем. Цената на иска представлява паричната оценка на предмета на делото-чл.68 ГПК. От изложеното следва, че обжалваното разпореждане за връщане на ИМ като нередовна се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение