Определение № 2 от 07.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5029/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 60368 от 25.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 4110/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 71330 от 22.07.2020 г. против разпореждане от 09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 3958/2019 г. по описа на АС – София. Частният жалбоподател- А. П. Б. поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на процесуалния закон. Формулирано е искане за отмяна на определението на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок и е подадена от процесуално легитимирана страна. С определение № 3122/30.09.2019 г. постановено по в.ч.гр.д. №3958/2019 г. по описа на САС е оставена без разглеждане и е прекратено производството по частната жалба на А. Б. срещу определение от 03.05.2018 г. по възз.гр.д.№ 2453/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отказано да се спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Срещу преграждащото определение на САС касаторът е подал частна жалба с вх. № 21821/02.12.2019 г., която след оставянето й без движение, с разпореждане от 17.02.2020 г. е върната от съда, поради неизпълнение на указанията за приподписването й от адвокат, съгласно чл.284, ал.2 ГПК. Срещу разпореждането за връщане от 17.02.2020 г. е подадена следваща частна жалба с вх. № 70313/08.07.2020 г., която на няколко пъти също е оставяна без движение с различни указания, сведени в крайна сметка до: представяне на препис от жалбата и приподписването й от адвокат. С разпореждане от 16.02.2021 г. по ч. гр. д. № 3958/2019 г. на Апелативен съд - София, е върната подадената от страната частна жалба с вх. № 70313/08.07.2020 г. против разпореждане от 17.02.2020 г. на САС по същото дело. С определение от 13.07.2021г. по ч.гр.д.№2204/2021г., трето г.о., ВКС е отменил разпореждането за връщане на частната жалба. С разпореждане от 09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 3958/2019 г. по описа на АС – София е оставена без движение частна жалба с вх. № 70313/08.07.2020г. Това разпореждане е обжалвано с частна жалба от 22.07.2020г. и с обжалваното определение ВКС е потвърдил разпореждането. За да постанови своето определение съставът на ВКС – III г.о. е приел, че обжалваното разпореждане е по администрирането на частна касационна жалба, в процедура по отстраняване на констатирани нейни нередовности и разпореждането на АС - София не е измежду визираните в чл. 274, ал. 1 ГПК определения или разпореждане, подлежащи на обжалване с частна жалба. По изложените съображения частна жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбите на чл. 274 и сл. ГПК могат да бъдат подавани частни жалби срещу определения, когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. В задължителните разяснения обективирани в т. 5 на Тълкувателно Решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че определенията които преграждат развитието на производството са прекратителните определения /поради недопустимост на иска, отказ или оттегляне на иска/, определенията за спиране на производството /чл. 229 ГПК/ или отказ за възобноваване на производството /чл. 230 ГПК/, определения с които съдът извършва преценка за подведомствеността респективно подсъдността на спора и препраща делото на административен съд или на друг родово респективно местно компетентен граждански съд. Разпореждането, с което се оставя без движение частна жалба с указания за отстраняване на констатирани нередовности, не е от категорията съдебни актове, подлежащи на обжалване с частна жалба, поради което правилно и законосъобразно ВКС – трето г.о. е оставил подадената против такъв акт частна жалба без разглеждане. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение