Определение № 683 от 19.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2668/2022 г.

Производството е по реда чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена на 22.03.2022г. от Ж. К. Ц.. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл.303,ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Твърди, че след справка по телефона в регистратурата на Благоевградски ОС, на 01.12.2021г. е разбрал за постановеното определение № 81 от 20.01.2021г. по ч.гр.д.№ 1361/2020г. (неправилно посочва годината на образуване на частното въззивно производство -2021г.) и за постановеното определение № 615 от 01.06.2021г. по частно гражданско дело № 379/2021г. и двете по описа на Окръжен съд Благоевград. Искането е за отмяна на двете определения като постановени при съществено нарушаване на съдопроизводствени правила Новите обстоятелства, съгласно молбата за отмяна, са узнаването по телефона на двете процесни определения. Молителят се позовава и на лишаване от право на участие в делата на първа и втора инстанция. За се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С определение № 81 от 20.01.2021г. по ч.гр.д.№ 1361/2020г. съставът на ОС Благоевград е потвърдил разпореждане по ч.гр.д.№ 1642/2017г. на РС Петрич за връщане на въззивни жалби, жалба и молби, подени от Ц. по по ч.гр.д № 1642/2017г. на РС Петрич поради неотстраняване на нередовности (непосочване на обжалвания акт неформулиране на искането на подателя към съда в указания седмодневен срок след даване на указания). С определение № 615 от 01.06.20021г. по ч.гр.д.№ 379/2021г. окръжният съд е оставил без уважение частната жалба на Ц. против разпореждане за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1642/2017г. на РС Петрич (издаден след заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК въз основа на заявление на „Райфайзенбанк България“ЕОД за суми, произтичащи от договор за студентски кредит от 2010г. и влизане в сила на решение, постановено по реда на чл.422 ГПК, с което е признато съществуването на вземане в полза на заявителя срещу Ц. за сумите, предмет на същата заповед). При извършената проверка за допустимост на молбата, съставът на ВКС констатира, че определенията, чиято отмяна се иска не попадат в приложното поле на производството по Глава ХХІV от ГПК, което е средство за защита срещу неправилни съдебни актове, с които правният спор е разрешен по същество със сила на пресъдено нещо. Въпросът кои влезли в сила преграждащи определения подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК е разрешен т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по - нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите са изложени съображения, че особеностите на определенията за прекратяване на съдебното производство и другите преграждащи определения налагат извод, че като вид съдебни постановления те нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. По тези съображения определение № 81 от 20.01.2021г., с което окончателно е разрешен спорът относно допустимостта на подадените от молителя въззивни жалби и молби не подлежи на отмяна. Не попадат в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство и разпорежданията за издаване на изпълнителен лист, тъй като не разрешават материалноправен спор по същество, не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезли в сила решения. Поради това не подлежи на отмяна и определение № 81 от 20.01.2021г. по в.ч.гр.д.№ 1361/2020г. на ОС Благоевград. Самостоятелно основание за недопустимост на молбата за отмяна е преклудиращият ефект на изтичането на срока за упражняване на процесуалното право за подаването й. Молителят посочва, че е узнал за двете определения след справка по телефона в деловодството на ОС Благоевград на 01.12.2021г., което е и „новото обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК”. Молбата за отмяна е входирана на 22.03.2022г. При тези констатации, независимо, че подадената молба не съдържа конкретни и ясни надлежни твърдения за наличието на въведените основания по чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК, на страната не следва да бъдат давани указания за отстраняване на тази нередовност. Изначалната недопустимост предвид предмета на молбата по чл.303 ГПК и изтичането на преклузивния срок за подаването й не може да бъде отстранена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.