Решение № 11707 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3044/2010 г.

Решение № 11707 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3044/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 64 от 14.01.2010 г., постановено по адм. д. № 49/09 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, ХVIII-ти състав, е отхвърлил жалбата на Михаил Стефанов Янков, понастоящем в Затвора - Стара Загора, чрез пълномощника му адв. С. Славов, против ревизионен акт № 240800471/26.08.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 795/11.11.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта му относно определени задължения за данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), както следва: за данъчен период 1.01.2004 - 31.12.2004 г. в размер на 15 161,20 лв. и са определени лихви за забава в размер на 6 757,94 лв., за периода 1.01.2005 - 31.12.2005 г. в размер на 1 754,13 лв. и лихва за забава в размер на 565,78 лв. и за данъчен период 1.01.2006 - 31.12.2006 г. в размер на 7 781,64 лв. и лихва за забава в размер на 7 781,64 лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив сумата 1 119 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Михаил Стефанов Янков, понастоящем в Затвора - Стара Загора, чрез пълномощника му адв. Слави Славов. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд част и да реши спора по същество, като отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Михаил Стефанов Янков против ревизионен акт № 240800471/26.08.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 795/11.11.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта му относно определени задължения за данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 2004, 2005 и 2006 г. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, в резултат на която са направени констатации за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от същия кодекс. Първоинстанционният съд е обсъдил и събраните в хода на съдебното обжалване писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. По отношение на гласните доказателства са изложени мотиви, че съдът не кредитира показанията на свидетелите Радка Чиликова, Емилия Янкова и Даниела Калайджиева предвид близките им отношения с жалбоподателя, което поражда съмнения в тяхната безпристрастност. По отношение на заключението е отбелязано, че то на практика потвърждава констатациите на органа по приходите. Административният съд е приел, че в хода на административното и съдебното обжалване задълженото лице не е ангажирало доказателства относно дейността му като едноличен търговец през 2005 г., съответно съдружник в ООД пред 2006 г., нито пък за което и да е от исканията на органа по приходите. За направените оплаквания относно разминавания в номерацията на ревизионния доклад съдът е счел, че те са неоснователни, тъй като разминаванията в стойностите се дължат на получени след съставяне на ревизионния доклад на доказателства от Митница-Свиленград за доходите на лицето. За наведения довод на жалбоподателя за не събрани данни за доходите на съпругата му съдът е приел, че той е неоснователен, тъй като бракът на същия е сключен след ревизирания период. Направени са крайни изводи, че констатациите на ревизионния акт за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са оборени от жалбоподателя, при определяне на данъчната основа не са допуснати нарушения на закона, поради което издаденият РА се явява законосъобразен, а жалбата неоснователна. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно съдът не е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели, които ведно с представените писмени доказателства установяват даването в заем на сумата 40 000 лв. Посочва се още, че съдът не е обсъдил разминаването между стойностите в РД и РА, както и неправилно е приел, че заключението на вещото лице потвърждава констатациите на ревизионния акт. Направените оплаквания са неоснователни. Наведеният в жалбата довод, че не са налице условия за провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК, не намира подкрепа във фактите по делото и закона. Изводът на органа по приходите, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е направен въз основа на установено по време на ревизията факти, като този извод не се променя по никакъв начин от обстоятелството, че понастоящем жалбоподателят се намира в затвора и не може да представи доказателства. Последното обстоятелство е ирелевантно за спора, като в същото време от жалбата не става ясно какви точно доказателства не са представени по тази причина. Неоснователни са и оплаквания на касатора досежно това, че съдът не е дал вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, които според него установяват получаването в заем общо на сумата 40 000 лв. Съдът е посочил като основание за не даване на вяра на свидетелските показания това, че лицата са заинтересовани от изхода на процеса в полза на жалбоподателя, а и показанията им не кореспондират с установеното по време на ревизията. Освен тази кратки мотиви в тази насока следва да бъдат посочени допълнително и следните обстоятелствата: Договорите за заем нямат достоверна дата и не са представени по време на ревизията. Свидетелката Рада Чилова, освен че е майка на жалбоподателя, заявява, че му е дала в заем 12 000 лв. в заем за закупуване на жилище, т. е. сумата от този заем е неотносима към спора. За показанията на свидетелката Емилия Николаева Янкова освен това, че е съпруга на жалбоподателя, може да бъде посочено и това, че липсват данни от къде е придобила на 20 годишна възраст сумата 25 000 лв., респективно от къде майка й е придобила 25 000 лв., които в последствие е дала на жалбоподателя. При съпоставка на имената става ясно, че свидетелката Даниела Ивайло Калайджиева е сестра на лицето Веселин Ивайлов Калайджиев, който от своя страна е получил заем от жалбоподателя в размер на 50 000 лв. Това обстоятелство само по себе си поставя под съмнение достоверността на представените договори за заем от 2002 и 2003 г., с които тя е дала на жалбоподателя в заем сумата 20 000 лв. Неоснователни са и оплакванията относно изводите на съда по отношение на заключението на вещото лице. Част от констатациите на последното са изградени при условие, че се приеме, че представените договори за заем са действителни и пораждат правно действие, поради което правилно е прието, че на практика заключението е потвърдило констатациите на ревизионния акт. Не намира подкрепа във фактите по делото и възражението, че съдът не е обсъдил оплакването за разминаване между отразеното в ревизионния акт и констатациите на ревизионния акт. От мотивите на решението е видно, че съдът се е занимал с този въпрос, който е бил изяснен още в рамките на административното обжалване. Отделно от това касатора не посочва в какво точно се изразява разминаването и дали това е в негова полза или не. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,