Определение № 9936 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9692/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на район "Искър" при Столична община, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Станчева, срещу разпореждане № 34682/09.09.2026 г. постановено по адм. дело № 3076/2026 г. по описа на Административен съд-София град, Второ отделение, 29-ти състав, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 29379/22.07.2026 г. постановено по същото дело на АССГ. Релевирани са доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, по които се претендира отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба. Ответната страна, редовно уведомена, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: В производството по адм. дело № 3076/2026 г. на Административен съд-София град, по жалбата на А. Р. Д., от гр. София, е отменена като незаконосъобразна заповед № РИС 16-РД48-52/16.08.2026 г. на кмета на район "Искър при Столична община. По делото не се спори, че с подадената от последния, касационна жалба срещу съдебното решение, не са представени доказателства за внесена държавна такса, поради което и правилно с разпореждане № 31945/12.08.2026 г., съдът е указал на адмнистративния орган, да отстрани констатираната по тази жалба нередовност, като представи доказателства за внесена по сметка на Върховния административен съд, държавна такса в размер на 35.79 евро, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, с предупреждението, че при неизпълнение на дадените указания касационната жалба ще му бъде върната на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК. Видно от разписката от изпратено съобщение, приложена на л. 103 от първоинстанционното дело, разпореждането е редовно връчено на кмета на район "Искър" при СО, на 17.08.2026 г., но нередовностите по касационната жалба не са отстранени в предоставения му от съда срок, при което е постановено атакуваното определение. Предвид установеното от фактическа страна, настоящият състав счита определението за валидно, допустимо и правилно. Оплакванията на частния жалбоподател не намират основание в данните от приобщените по делото доказателства и приложимата правна уредба, доколкото към момента на постановяване на атакувания акт, указанията за представяне на доказателства за внасянето на дължимата по касационната жалба, държавна такса, не са изпълнени, и е било налице основанието по чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, за връщане на жалбата на нейния подател. Обосновано е прието, че след като разпореждането на съда от 12.08.2026 г. е връчено на 17.08.2026 г., то срокът за отстраняване на нередовностите по касационната жалба е изтекъл на 24.08.2026 г., към която дата по делото не са налице данни за заплащане на държавната такса. Не намира основание възражението на частния жалбоподател, че само по себе си внасянето на таксата на 20.08.2026 г. е достатъчно за да обоснове извод за своевременното отстраняване на констатираните от съда нередовности на касационната жалба в предоставения срок. Настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, счита, че липсата на представен по делото платежен документ, установяващ внасянето на държавната такса, е самостоятелно основание за прилагането на чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, съответно - за законосъобразното връщане на касационна жалба, констатираните по която нередовности не са отстранени изцяло в предоставения на подателя й срок. Следва да се има предвид, че цитираното от частния жалбоподател, определение по адм. дело № 8979/2025 г. на ІV отделение няма задължителен за настоящия състав характер, както и че не съществува законова норма, обосноваваща направения с него извод, че неизпълнението само на "по-важните" дадени от съд указания, могат да дадат основание за връщане на жалба. При наличието на правилно дадени указания за отстраняването на налични нередовности по жалба, неизпълнението на което и да е от тях в срок, съставлява основание за връщането й при условията на чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК. Предвид изложеното, при липсата на отменителни основания атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,