Определение № 192 от 08.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2366/2019 г.

Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по искове на В. Л. Л. от [населено място] срещу „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] с правно основание чл. 47, т. 4 и чл. 47, ал. 2 ЗМТА за отмяна на решение № 2369 от 12.12.2013 г. по в. а. д. № 2369/2013 г., постановено от „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, [населено място], респ. за прогласяването му за нищожно. Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради това, че е бил лишен от участие в арбитражното производство, тъй като не е бил уведомен за образуването му, както и че не му е връчено арбитражното решение. Релевира изрично искане и за прогласяване нищожността на арбитражното решение поради постановяването му по спор, неподлежащ на разглеждане от арбитраж. Ответникът – „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] – оспорва претенциите като недопустими поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. като неоснователни поради отсъствие на поддържаните основания по чл. 47 ЗМТА. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: Исковете са недопустими. Съобразно императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. В случая този срок не е спазен. От събраните поделото доказателства за категорично установено следва да се счете, че ищецът е уведомен за арбитражното решение чрез своя работодател „Зоо Маниак“ ЕООД още през 2015 г. По-конкретно: На 31.07.2015 г., на В. Л. Л. е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 151137/20.07.2015 г. по изп. д. № 20148410407744/2014 г. на ЧСИ Недечо М., рег. № 841. Връчването е извършено надлежно по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез С. Л. И. - управител на „Зоо Маниак“ ЕООД, което дружество към този момент е работодател на ищеца. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че към нея е приложен и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт – изпълнителен лист от 04.04.2014 г. по гр. д. № 19663/2014 г. на Софийски градски съд, в който изрично е отбелязано, че е издаден въз основа на решение № 2369 от 12.12.2013 г. по в. а. д. № 2369/2013 г., постановено от „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, като е възпроизведено и самото арбитражно решение – сумите, които ищецът е осъден да заплати на дружеството-взискател. С оглед на тези данни, настоящият състав приема, че ищецът е уведомен за атакуваното арбитражно решение на датата 31.07.2015 г., когато поканата за доброволно изпълнение и приложеният към нея изпълнителен лист са му връчени по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. Ето защо, преценката за спазване на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва да бъде извършена именно с оглед на тази дата. Изчислен от същата, към момента на депозиране на молбата за отмяна на арбитражното решение – 09.10.2019 г., 3-месечният преклузивен срок е изтекъл. Неоснователно е твърдението на ищеца, че търговското дружество „Зоо Маниак“ ЕООД, чрез което му е връчена поканата за доброволно изпълнение, не е бил негов работодател. Действително, в представеното копие от трудова книжка не е отразено сключването на трудов договор между ищеца В. Л. Л. и това дружество. Съществуването обаче на такъв договор се установява от приетия по делото и неоспорен от страните официален документ от Национален Осигурителен Институт – справка от 23.06.2020 г. от Регистъра на трудовите договори, изпратена с писмо изх. № Ц 1046-40-840Н1 от 03.07.2020 г. Видно от същата, трудовият договор на ищеца със „Зоо Маниак“ ЕООД е сключен на 10.06.2015 г. При липсата на данни да е прекратен към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение (31.07.2015 г.), следва да се приеме, че трудовият договор е бил действащи към този момент, т. е. дружеството е било работодател на ищеца и е могло да приема изпратените до него призовки и съобщения (чл. 46, ал. 2 ГПК). В тази връзка е необходимо да се отбележи, че понастоящем не съществува търговско дружество „Зоо Маниак“ ЕООД, тъй като през 2016 г. фирменото наименование на същото е променено на „БГР Такс Адвайзърс“ ЕООД (което се установява от извършената от състава, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНЦ, справка в Търговския регистър по ЕИК[ЕИК]). Следователно, посочените в справката от НОИ данни за „БГР Такс Адвайзърс“ ЕООД за 2015 г., т. е. за периода до промяната на фирменото му наименование, касаят всъщност дружеството „Зоо Маниак“ ЕООД. Поради това, категорично е установено, че поканата за доброволно изпълнение от 20.07.2015 г. е връчена на „Зоо Маниак“ ЕООД, т. е. връчването е осъществено надлежно по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – на работодател на ищеца. Що се отнася до връчването на запорно съобщение вх. № 202169/29.09.2017 г. по изп. д. № 20148410407744/2014 г. на ЧСИ Недечо М. на ищеца чрез тогавашния му работодател „Е-счетоводство“ ЕООД, настоящият състав намира, че същото не може да се счете за момент на узнаване на арбитражното решение, поставящ началото на 3-месечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, доколкото от съдържанието на запорното съобщение не може да се установи, че то е относимо именно към процесното арбитражно решение. С оглед изложените съображения и направения извод за неспазване на установения в закона 3-месечен срок, молбата за отмяна е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено. Настоящият състав не споделя становището на ищеца, че нищожността на арбитражното решение може да бъде предявена безсрочно. В чл. 47, ал. 1 ЗМТА са посочени изчерпателно основанията, при наличие на които може да бъде отменено арбитражното решение. С разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, приета през 2017 г. (ДВ, бр. 8/2017г.) е предвидена възможност и за прогласяване нищожността на арбитражното решение, когато същото е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж. Съгласно императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. С оглед систематичното място на тази разпоредба, следва да се приеме, че установеният в нея преклузивен срок е относим както за исковете за отмяна на арбитражните решения, така и за исковете за прогласяване на тяхната нищожност. Поддържаното от ищеца становище, че исковете по чл. 47, ал. 2 ЗМТА не са обвързани със срок, е в явно противоречие със закона и по-конкретно с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвиждаща изрично срок за сезирането на съда с иск срещу арбитражното решение. По отношение на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е неприложима разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, според която нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Тази разпоредба е относима единствено за съдебните, но не и за арбитражните решения. Арбитражното производство, в т. ч. и атакуването на арбитражното решение, е предмет на специална регламентация – Закона за международния търговски арбитраж, поради което правилата на исковия процес, съдържащи се в Гражданския процесуален кодекс, не могат да намерят приложение. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.48, ал.1 ЗМТА