Определение № 1835 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1133/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД за освобождаване на сумата 155 000 евро с равностойност 305 154 лв., внесена на 04.10.2023 г. по сметката на ВКС за обезпечения като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение № 196 от 22.03.2023 г. по в. т. д. № 817/2022 г., обжалвано с касационна жалба от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД. В молбата се поддържа, че след обезсилване на въззивното решение с постановено по настоящото дело решение № 55 от 24.02.2025 г. е отпаднала обезпечителната нужда, тъй като образуваното въз основа на обезсиленото решение изпълнително производство подлежи на прекратяване, респ. следва да се счита спряно по силата на закона - чл.282, ал.6 ГПК, поради което внесеното обезпечение следва да бъде освободено от сметката на ВКС и преведено по посочена банкова сметка на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД в „УниКредит Булбанк“ АД. Ответникът по молбата „Про Тръст Компани“ ЕООД, редовно уведомен, не е изразил становище по искането за освобождаване на обезпечение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото приема, че молбата е неоснователна по следните съображения: Производството по т. д. № 1133/2023 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, е образувано по касационна жалба на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД срещу решение № 196 от 22.03.2023 г. по в. т. д. № 817/2022 г. на Апелативен съд - София, с което след отмяна на решение по т. д. № 2223/2020 г. на Софийски градски съд е осъдено „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД да заплати на „Про Тръст Компани“ ЕООД сумата 155 000 евро, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК. Изпълнението на обжалваното с касационната жалба въззивно решение е спряно на основание чл.282, ал.2 ГПК срещу представено от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД обезпечение в размер на присъдената с решението парична сума. С определение от № 2053 от 19.07.2024 г. решението на Апелативен съд - София е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК и след реализиран касационен контрол по реда на чл.290 ГПК е обезсилено с решение № 55 от 24.02.2025 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2014 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г., спирането по чл.282, ал.2, изр.1 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. В хипотезата на чл.282, ал.2, изр.1 ГПК спирането се допуска срещу представяне на надлежно обезпечение в размер на присъдената с въззивното решение парична сума, която следва да е достатъчна за удовлетворяване на признатото с решението притезание. Съгласно чл.282, ал.5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В случая не е осъществена нито една от посочените хипотези за освобождаване на внесеното от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД обезпечение. С постановеното по настоящото дело решение обжалваното с касационната жалба въззивно решение е обезсилено, но производството по предявения срещу „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД осъдителен иск не е прекратено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за провеждане на производство по чл.129, ал.2 ГПК. С молба от 09.06.2025 г. молителят е представил копие от разпореждане № 906/02.06.2025 г. на съдия - докладчик от Апелативен съд - София, от което се установява, че производството по иска на „Про Тръст Компани“ ЕООД против „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД за сумата 155 000 евро е висящо и е предмет на разглеждане в образуваното след връщане на делото от ВКС в. т. д. № 177/2025 г. Предвид висящността на спора относно претендираното с иска парично вземане внесената по реда на чл.282, ал.1 ГПК парична гаранция продължава да служи като обезпечение срещу провеждането на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането, поради което няма основание постъпилата по сметката на ВКС сума в размер на 155 000 лв. да бъде върната на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД. По аргумент от чл.282, ал.6 ГПК евентуално образуваното изпълнително производство за принудително удовлетворяване на присъденото с обезсиленото въззивно решение вземане подлежи на спиране по силата на закона, а не се прекратява, от което следва, че обезпечителната функция на внесената гаранция по чл.282, ал.2 ГПК не е отпаднала. В посочения по-горе смисъл е и произнасянето в определение № 50016/25.01.2023 г. по т. д. № 1596/2021 г. на ВКС, І т. о., и в определение № 986/04.03.2025 г. по гр. д. № 2522/2024 г. на ВКС, ІІІ г. о. По изложените съображения молбата на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД за освобождаване на внесената като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК сума следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,