Определение № 1596 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1084/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба на П. Г. М. против определение № 941/9.1.2025г. постановено от Административен съд София град по АД № 12523/2024г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател за обявяване на нищожност на Разрешение за строеж № 35/3.7.2024г., издадено от главния архитект на Столична община и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно. Развиват се съображения, че се нарушавали законни интереси на жалбоподателя, че попадала в кръга на заинтересованите лица. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Главният архитект на район Триадица, Столична община, в писмен отговор на частната жалба оспорва същата. Излага твърдения, че оспореното определение е постановено в съзвучие със закона. Моли оставяне в сила на определението и присъждане на разноски.

Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения:

С оспореното пред Административен съд София град разрешение за строеж е разрешено изграждането на „Жилищна сграда на 2,3,4 и 5 етажа и подземни гаражи“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1007.2896, УПИ X- 147 от кв. 26, местност [наименование], [район], [квартал], [улица]. Частната жалбоподателка не е притежава никакви вещни права относно посочения недвижим имот. Не е спорно между страните по делото, че е притежател на вещни права върху съседния ПИ с идентификатор 68134.1007.3072.

Нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ посочва заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу издадено по реда на чл. 148 разрешение за строеж. Нормата е специална е дерогира общите норми определящи лицата имащи право на жалба - чл. 147 АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, които в случая не намират приложение. Развитите в частната жалба съображения в противен смисъл са неоснователни.

Изброяването съдържащо се в нормата на чл. 149, ал. 2 е numerus clausus. Това са:

1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята;

2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2;

3. в случаите по чл.185, ал.1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях;

4. в случаите по чл. 185, ал. 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

П. М. не попада в нито една от посочените категории лица. Като собственик на съседен имот, тя би могла да попадне единствено в хипотезиса на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ във връзка с чл. 39, ал. 2 от същия закон. Но тъй като тази хипотеза възприема като заинтересована страна собственикът на съседен имот само и единствено в случаите на промяна на предназначението на част или на цяла сграда /която е съществуваща/ в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, какъвто настоящия случай не е /става за дума за изграждане на нов строеж/, тя не притежава правен интерес да обжалва атакувания от нея индивидуален административен акт.

Законосъобразно административният съд е оставил без разглеждане жалбата на П. М. и е прекратил производството по делото. Оспореното определение на Административен съд София град е валидно допустимо и правилно и не следва да бъде касирано.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на деловодни разходи в техния претендиран и доказан размер 600,- лева – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,