Решение № 110 от 11.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2013 г.

Решение № 110 от 11.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. И. чрез адв. В. Ц. и от С. Х. П. чрез адв. С. Т. против решение № 1299 от 24.10.12 г. по гр. дело № 975/12 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6 от 23.02.12 г. по гр. дело № 1064/08 г. на Старозагорския окръжен съд. С него е унищожено извършеното от Д. В. Д. упълномощаване с пълномощно рег. № 3898 и рег. № 3899 от 18.07.2008 г., както и договорът за покупко-продажба, материализиран в нот. акт №, том, рег. №, дело № г., по силата на който същият чрез пълномощника си С. Х. П. е продал на И. Д. И. недвижим имот. С определение № 43 от 14.01.14 г. състав на IV г. о. на ВКС е допуснал въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: как трябва да процедира въззивния съд, когато не е направен доклад по делото. На въпроса е отговорено в Тълкувателно решение № 1/9.12.13 г. по ТД№ 1/13 г. на ОСГТК на ВКС - т. 2, в което е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с пълномощно рег. № 3898 и № 3899 от 18.07.08 г. ищецът Д. В. Д. е упълномощил ответника С. Х. П. от негово име и за негова сметка да извършва всякакви действия на управление и разпореждане и при условия и цена, каквито договори, включително и с правото да договаря сам със себе си или с трети физически или юридически лица, на които той също е пълномощник, по отношение на собствения му апартамент, находящ се в [населено място], [улица]. С нот. акт №, том, рег. №, н. д. № г. на нотариус П. И. продавачът Д. Д., представляван от С. П. е продал на И. Д. И. същия недвижим имот за сумата 27 100 лв, платена в деня на продажбата и получена от пълномощника. Спорно е било по делото към момента на изготвяне на пълномощното и изповядване на сделката дали ищецът е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Въз основа на заключенията на назначените съдебно-психиатрични експертизи, които са установили, че ищецът страда от психическо заболяване - биполярно афективно разстройство с маниен синдром, което датира от 1999 г., съдът е направил извод, че макар и дееспособен, към момента на подписване на пълномощното не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което сделките по упълномощаването и продажбата са унищожаеми съгласно чл. 31 ЗЗД. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 31, ал. 1 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Ответникът по жалбата Д. В. Д. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, намира следното: Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в ТР № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС. Във въззивната жалба се съдържа изрично оплакване, че първоинстанционния съд не е направил редовен доклад по смисъла на чл. 146 ГПК. Освен това разпоредбите на ЗЗД относно унищожаемостта и нищожността на договорите са императивни и въззивният съд е следвало и служебно, като констатира нередовност на исковата молба с оглед твърденията в обстоятелствената й част за наличие на предявени два иска, да укаже на ищеца да уточни петитума, което първостепенният съд е пропуснал да извърши. Трайната съдебна практика приема, че унищожаемостта на пълномощното не влече до унищожаемост на сделката, а недействителността на сделката също следва да бъде установена. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който като се съобрази с указанията, да реши спора по същество. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.