Определение № 7 от 06.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 1143/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 44 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 498/23.12.2025г. по чнд № 479/2025 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което е прекратено съдебното производство и е повдигнат спор за подсъдност между него и Софийски градски съд. Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази предпоставките по чл. 44, ал. 1 от НПК, намира следното: По образуваното, на основание Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/, чнд № 7803/2025г. по описа на СГС и след получаването на справка от НБД "Население" за постоянен адрес на осъдения от компетентните власти на Кралство Швеция български гражданин Д. П. Д. в [населено място], [улица], първоинстанционният съд е прекратил производство и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Варна. Окръжен съд- Варна, от своя страна, преценил, че под „местоживеене“ на лицето по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗППИСАННЛСМВЛС и чл. 94 от Закона за гражданската регистрация следва да се разбира адресът, на който лицето живее фактически - [населено място], общ. К., общ. Д., поради което компетентен да се произнесе по производството се явява Окръжен съд - Добрич. След прекратяване на производството по нчд № 1831/25г. по описа на ОС – Варна го изпратил по подсъдност на Окръжен съд - Добрич. Окръжен съд – Добрич приел, че не е компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на влязлата в сила присъда на областния съд за Сконе и Блекинге в Кралство Швеция. След като посочил, че установените справки и резултати от призоваването на българския гражданин на известните и посочени с справката от НБД настоящ и постоянен адрес не указват на трайната му фактическа връзка с определено населено място на територията на Република, приел, че компетентен да се произнесе по искането е Софийски градски съд на осн. чл. 7, ал. 2 от ЗППИСАННЛСМВЛС. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в съдебните актове на Софийски градски съд, ОС – Варна и ОС- Добрич, както и материалите, приложени по делото, намери, че компетентен да се произнесе по искането за признаване и изпълнение на съдебния акт, постановен от съд на Кралство Швеция е Софийски градски съд. Извън съмнение, общото правило на чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС указва компетентност да признае съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, на окръжния съд по "местоживеенето" на осъденото лице. Под "местоживеене" следва да се разбира адресът, на който лицето фактически живее, а това съгласно чл. 94 от ЗГР е посоченият от него настоящ адрес. От справката от НБД "Население", която е била налична по делото към момента на произнасянето от страна СГС, е ясно, че от 18.04.2011г. като настоящ адрес осъденият е декларирал пред българските власти адрес в [населено място], общ. Д., а като постоянен- [населено място], [улица], вх. Б, ет.3, ап.33. От получените по делото справки в резултат на призоваването се изяснява, че и на двата адреса живеят други лица, които са и собственици на имотите и които не са в роднинска връзка с осъдения български гражданин. Същевременно в приложеното удостоверение по чл.3 от РР2008/909/ПВР на Съвета за българския гражданин Д. Д. е вписан като последно известен адрес такъв извън страната- в Испания. При това положение, настоящият състав приема, че е налице първата предпоставка по чл. 7, ал. 2 ЗПИИСАННЛСМВЛС, която обосновава компетентността на СГС да се произнесе по производството за признаване и изпълнение на влязлата в сила присъда на Апелативния областен съд за Сконе и Блекинге в Кралство Швеция. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение