Определение № 4855 от 27.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3969/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. срещу разпореждане №17172 от 08.07.2025г. по гр.дело№14311/2024г. на Софийския градски съд.С обжалваното разпореждане е върната подадената от жалбоподателката частна касационна жалба вх.№18595/14.02.2025г., срещу разпореждане от 30.11.2025г., постановено по същото дело. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и иска същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения: С определение №1833/30.01.2025г., постановено по гр.д.№14311 /2024г., СГС е потвърдил определение на СРС, постановено по гр.д.№19602/2019г., с което е било оставено без уважение искането на ищцата С. Г. С. за освобождаването и от задължението за внасяне на държавна такса, а подадената от нея искова молба е била върната. Срещу това определение е била подадена частна касационна жалба която е била оставена без движение и са дадени указания за: внасяне на държавна такса от 15лв. по сметка на ВКС; представяне на доказателства, че касаторът е лице, което притежава юридическа правоспособност, респ. жалбата да бъде приподписана от адвокат. В срока за обжалване е направено искане от жалбоподателя да бъде освободен от заплащането на държавна такса, както и за предоставяне на безплатна правна помощ, поради изискването жалбата да бъде приподписана от адвокат. Във връзка с постъпилото искане са дадени указания за представяне на декларация за материално и семейно положение, от съдържанието на която да се прецени основателността на искането, които не са били изпълнени/разпореждането е било връчено на С. на 24.04.2025г./. С определение от 14.05.2025г. въззивният съд е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащането на държавна такса и правна помощ, което е било връчено на страната на 20.05.2025г. и не е било обжалвано. С последващо разпореждане от 09.06.2025г. съдът е указал повторно на жалбоподателката да изпълни първоначално дадените указания за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, които не са били изпълнени в срок, поради което следва да се приеме, че са били налице основанията за връщане на частната касационна жалба. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Касаторът не е лице, което е освободено от задължението за заплащане на държавна такса, поради което следва да бъде осъдено по реда на чл.77 от ГПК да я заплати по сметка на съда. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,