Определение № 4303 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4193/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рила комерс“ ООД, чрез Г.К. (името във всички документи е изписано по този начин), против „определението за прекратяване на допуснат иск с определение № 132/2021 г. на III г.о. на ВКС. Преграждане, преграждане и неизпълнение по чл. 278, ал. 3 ГПК“. Съставът на Върховния касационен съд, при цялостна проверка на делото, приема, че поредната частна жалба, подадена от търговското дружество, отново без консултация с юрист, е против разпореждане № 2589/13.07.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1161/2022 г. на Софийския апелативен съд. С него е върната частна касационна жалба вх. № 12473/06.06.2022 г. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното разпореждане, като счита, че с него е налице „преграждане на оспореното неизпълнение на определение № 132/2021 г. по гр.д. № 347/2021 г. на III г.о. на ВКС“. Насрещната страна Адвокатско дружество „Д., П.“, чрез адв. В. К., отговаря, че чатната жалба е недопустима, евентуално неправилна. Моли за присъждане на разноски. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе по частната жалба, установи следното: „Рила комерс“ ООД, чрез Г.К., е подало частна касационна жаба против определение № 1146/289.04.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 1161/2022 г., която жалба е оставена без движение от администриращия въззивен съд с указания да се приподпише от адвокат, да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и да се заплати държавна такса. С обжалваното определение е прието, че жалбоподателят е представил само доказателства за внесена държавна такса, но не е изпълнил останалите указания. Поради неточно изпълнение, частната касационна жалба е върната от администриращия съдия. Това разпореждане е правилно. Съдията е приложил точно закона, като е оставил без движение частната касационна жалба, която е била нередовна. Последвалото изпълнение правилно е определено като непълно и неточно. Жалбоподателят е представил договор от 27.03.2000 г. между „Рила комерс“ ООД и адвокат Д. Д. (насрещна страна по делото) за текущо правно обслужване и допълнение от 01.02.2014 г., с което горният договор е прекратен. И двата документа нямат отношение към никое от указанията на администриращия съд, нито към въпросите, които са разгледани в производството пред апелативния съд. Представил е и „изложение по допустимост“, подписано само от Г. К., което не съдържа никакви съображения по см. чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК, а доводи без отношение към предмета на спора, във връзка с който е подадена нередовната и, впоследствие върната, частна касационна жалба, а той е за обжалваемостта с частна жалба на определение на съд по доказателствено искане на страна и за приемане на направено възражение за прихващане. Представил е още и копие от първоначално подадената частна касационна жалба (без каквато и да е корекция на съдържанието и относимост към съображенията на апелативния съд в обжалваното му определение). На последна страница, долу, вдясно, има подпис и под него изписан текст „адв. С. М.“. Дори да се приеме, че така положеният подпис под съдържанието на гореописания документ съдържа изявление на адвоката, че приподписва частната жалба (присъединява се в качеството си на адвокат към автора), то адвокат М. не разполага с представителна власт да извърши горното действие. Представени са две пълномощни за процесуално представителство на адв. М., в които не е посочен номера на делото – 1161/2022 г., като в същото време в тях изрично е указано, че са за подписване на частна жалба „за повторното прекратяване на иска с правно осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД“, какъвто, безспорно, не е предметът на развилото се пред апелативния съд производство. Неизпълнението на указанието за отстраняване нередовности на частната касационна жалба правилно е свързано със санкцията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. В заключение, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Насрещната страна е поискала заплащане на съдебноделоводни разноски за настоящото производство, но по тях ще се произнесе съдът, който ще постанови окончателен съдебен акт по спора, по правилата на чл. 78 ГПК. Материалноправният спор е висящ. МОТИВИРАН от горното, съдът