Определение № 650 от 19.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11460/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по частна жалба на П. Метанов, И. Уварова и Л. Метанов, чрез адв. Пакулева, срещу Определение № 454/29.09.2023 г., постановено по адм. дело № 57/2023 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу АУЗД по чл. 107 ал.3 ДОПК № 2022-160-1/ 25.08.2022г. и е прекратено производството по делото. Ответникът – Началник на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Чепеларе, чрез адв. Стамболова, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Обосновано първоинстанционният съд е възприел тезата, че в жалбата е посочен изрично обжалваният административен акт – АУЗД № 2022-160-1/ 25.08.2022г Видно от постъпилата преписка от административния орган, административният акт не е обжалван пред административния орган. АУЗ по чл. 107 ал.3 ДОПК с номер 2022-160-1 е от дата 25.08.2022г. Същият е връчен на лицето на датата 05.09.2022г. Няма данни за обжалване пред по - горестоящия административен орган. В материалите по цялото административно производство не е налице жалба до директора на териториалната дирекция срещу АУЗ № 2022-160-1/25.08.2022 г. Върховният административен съд – осмо отделение намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно. Следва да се сподели тезата, че оспорването по административен ред е предпоставка за оспорване по съдебен ред. Поради това, след като не е налице обжалване по административен ред, жалбата се явява недопустима, а атакуваният акт е влязъл в законна сила. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото, в полза на Община Чепеларе следва да се присъдят разноски, като същите са в размер на 400 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,