Определение № 1177 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1627/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 64, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Й. А. против определение № 50036 от 02.03.2023г., постановено по гр.дело № 2743/2022г. на ВКС, състав на III ГО, с което е оставена без разглеждане молбата на А. с вх. № 508932/04.11.2022г. за възстановяване на пропуснат срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение № 4/04.01.2018г. по гр. д. № 947/2017г. на Районен съд-Свищов. Според жалбоподателя определението е неправилно, тъй като в закона липсва изрична забрана да се иска възстановяване на пропуснат срок по чл.305 ГПК. Сочи и, че срокът не е пропуснат. Ответникът по частната жалба — Община Свищов, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като съобрази данните по делото и становището на страната, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. От фактическа страна се установява, че с влязло в сила определение № 286/28.07.2022г. по гр.дело № 2743/2022г. на III ГО на ВКС е оставена без разглеждане молбата на Д. А. за отмяна на влязло в сила решение № 4/04.01.2018г. по гр.дело № 947/2017г. на РС-Свищов, като подадена извън преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК. След постановяване на това определение, с молба от 04.11.2022г. А. е поискал възстановяване на пропуснатия срок за подаване на молбата за отмяна, сочейки, че са налице особени непредвидени обстоятелства, заради които не е разполагал с пълния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК. С атакуваното пред ВКС определение, съдът е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като производството по чл. 64 ГПК е способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече образувано дело и докато то е висящо. За всички други, установени в процесуалния закон като условие за валидно сезиране на съд с иск или молба (каквито са и сроковете по чл. 305 ГПК, доколкото подаването на молба по чл. 303 ГПК предполага отсъствие на висящ процес и е насочено към започване на такъв), производството по чл. 64 ГПК е неприложимо. Предвид това е оставил без разглеждане молбата по чл. 64, ал.2 ГПК. Изводът на ВКС за недопустимост на молбата по чл. 64, ал.2 ГПК е правилен и законосъобразен. Възстановяването на предвиден в закона срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличие на предпоставките посочени в чл.64, ал.2 ГПК. Действително законът не посочва изрично процесуалните действия, спрямо които е приложимо производството по чл.64 ГПК за възстановяване на срок, но доколкото всяко процесуално действие по смисъла на чл.64, ал. 1 ГПК предполага висящ съдебен процес, производството по чл.64 ГПК следва да се разглежда като уреден от законодателя способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече образувано дело, по което съдът е бил сезиран с иск или молба за защита на лични и имуществени права-чл. 2 ГПК. Всички други срокове, установени в процесуалния закон или в други закони като предпоставка за иницииране на нов съдебен процес, респ. като условие за валидно сезиране на съда, не могат да бъдат предмет на възстановяване по реда и при предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК. Това разрешение се отнася не само за преклузивните срокове за предявяване на искове, но и за установения в чл.305 ГПК срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Както е посочено в определение № 355/13.05.2013г. на II ТО на ВКС аргумент в подкрепа на извода за неприложимост на производството по чл. 64 ГПК към молбата за отмяна по чл. 303 ГПК се съдържа в текста на чл. 59 ГПК, посочващ изрично, че правната уредба в Глава VII от Общата част на ГПК се отнася до сроковете в процеса, т.е. до сроковете, чието начало е поставено в рамките на висящ процес; в разпоредбата на чл. 65, ал. 3 ГПК, според която подаването на молба за възстановяване на срок не спира хода на делото и в тази на чл. 66, ал. 1 ГПК, изискваща молбата да бъде подадена с препис за насрещната участваща в делото страна. Производството за отмяна на влязло в сила решение не е продължение на исковия процес, приключил с постановяване на решението, а представлява самостоятелно извънинстанционно производство. Подаването на молба за отмяна на влязло в сила решение предполага отсъствие на висящ процес и е насочено към започване на такъв процес пред единствено компетентния за това съд - Върховният касационен съд. Предвид това пропускането на установения в чл. 305 ГПК тримесечен преклузивен срок за иницииране на производство по отмяна не може да бъде санирано чрез способа на чл. 64 ГПК дори тогава, когато причините за пропускането са извинителни за заинтересованата от отмяната страна. В конкретния случай частният жалбоподател е изтъкнал такива извинителни причини, но сами по себе си те не могат да послужат като основание за възстановяване на пропуснатия не по негова вина срок, след като срокът за подаване на молба за отмяна не може да бъде възстановен по реда на чл. 64 ГПК. Неотносим към спора по настоящото дело за възстановяване на срок за подаване на молбата за отмяна е наведеният в частната жалба довод, че срокът по чл. 305, ал. 1, т.4 ГПК не е пропуснат. По този въпрос съставът на ВКС, III ГО се произнесъл в определението №286/28.07.2022г. по гр.дело № 2743/2022г. на III ГО на ВКС, което е потвърдено с определение № 92/23.01.2023г. по ч.гр.д. № 4595/2022г. на друг състав на III ГО на ВКС. Предвид изложените съображения, обжалваното определението на състав на III ГО на ВКС следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО