Определение № 10327 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8456/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. М. Н., чрез процесуален представител срещу определение № 1652 от 22.05.2024 г. по адм. дело № 558/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата и против мълчалив отказ на Кмета на община Благоевград за предоставяне на информация по чл.40, ал.1 ЗДОИ, поискана със заявление рег. № Д-0801-12/15.03.2024 г. Частният жалбоподател е изложил съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество от друг съдебен състав на първоинстанционният съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по частна жалба - кметът на община Благоевград, чрез процесуален представител в писмено възражение излага съображения за правилността на определението и иска същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС Благоевград е приел от представените по делото доказателства, че жалбата е недопустима, тъй като не е бил формиран мълчалив отказ по подаденото от Н. заявление за достъп до обществена информация. Задълженият субект по ЗДОИ се е произнесъл по подаденото заявление за достъп до обществена информация, видно от решение № Д-0801-12/28.03.2024 г. в срока по чл.28, ал.1 ЗДОИ. С цитираното решение ответникът е предоставил пълен достъп на жалбоподателя до исканата информация, като този акт е позитивен за него и същия няма правен интерес от обжалване. При така установеното съдът е стигнал до извод, че оспорването е недопустимо на основание чл.159, т. 4 АПК и е прекратил производството по делото. С оглед изхода на спора съдът е отхвърлил като неоснователна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски с доводи, че при недопустимо оспорване и наличие на основанието по чл.159, т.4 АПК, ответникът не дължи разноски. Определението е правилно. Съответен на данните по делото е изводът на административния съд, че в случая не е налице мълчалив отказ по подаденото от частния жалбоподател заявление за достъп до обществена информация нито към датата на постановяване на изричното позитивно за заявителя решение по ЗДОИ, което преди изтичане на 14 - дневния срок за произнасяне на задължения субект по чл.28, ал.1 ЗДОИ, нито към датата на подаване на жалбата, поради което и за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване. Релевантна за преценката относно наличието на мълчалив отказ по заявление за достъп до обществена информация е датата на произнасяне на органа, а не датата на съобщаването на издадения акт – чл. 58, ал. 1 от АПК и чл. 28 от ЗДОИ. В тази връзка изложените от частния жалбоподател пред настоящата инстанция доводи, относно изпращането на решението по имейл и получаването му, са ирелевантни относно обстоятелството дали има формиран мълчалив отказ. Те биха имали значение за срока при оспорване на мълчалив или изричен отказ, но в случая производството не е прекратено поради просрочие на първоинстанционната жалба, а поради липса на правен интерес от обжалване на изричния акт, с който са удовлетворени исканията на заявителя. Видно от приложената административна преписка решение № Д-0801-12/28.03.2024 г. с което е предоставена исканата информация в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, е изпратено на електронната поща на жалбоподателката в същия ден съгласно чл. 35, ал. 3 ЗДОИ. Обосновано с оспореното определение, съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Отговорността за разноските по административното дело е законово определена в чл. 143 от АПК. Хипотезите на разпоредбата са лимитативно и изчерпателно изброени, поради което не следва да се тълкуват разширително. Ответникът не е станал причина за завеждане на делото, тъй като се е произнесъл своевременно. В случай, че жалбоподателката беше се съобразила с разпоредбата на чл.152, ал.1 АПК за завеждане на жалбата чрез задължения субект / а не директно в съда/, щеше да узнае за постановеното за нея благоприятно решение за предоставяне достъп до информация. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на частната жалбоподателката за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,