Определение № 403 от 21.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5446/2016 г.

Производството е образувано по молба вх. № 17478 от 22.08.2018 г. по регистъра на Районен съд - Сливен, подадена от Е. Д. Г., чрез процесуалния представител адвокат Д. Г. – Д.. В същата се съдържат две искания – за допълване на решение № 113 от 24.07.2018 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, направени пред касационния съд и за допълване на решението в частта, с която касационният съд не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски за въззивното производство. Ответникът по молбата – Районна прокуратура – [населено място] счита същата за частично неоснователна по отношение на претендираните разноски за въззивното производство. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 150 от 28.02.2018 г. по настоящето дело е оставена без разглеждане касационна жалба, вх. № 6806/25.10.2016 г., подадена от Е. Д. Г. срещу решение № 148 от 26.09.2016 г., поправено с решение № 223 от 17.07.2017 г. по гр. дело № 381/2016 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която Сливенски окръжен съд се е произнесъл по исковете, предявени от Е. Д. Г. против Районна прокуратура – [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 3016.91 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.05.2016 г., както и в частта, с която са присъдени разноски и е прекратено производството по гр. дело № 5446/2016 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част; допуснато е касационно обжалване по касационната жалба с вх. № 6806/25.10.2016 г., подадена от Е. Д. Г. на решение № 148 от 26.09.2016 г., поправено с решение № 223 от 17.07.2017 г. по гр. дело № 381/2016 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която Сливенски окръжен съд се е произнесъл по иска, предявен от Е. Д. Г. против Районна прокуратура – [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата между 3016.91 лв. и 3841.18 лв. и не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба с вх. № 6847/26.10.2016 г. на Районна прокуратура, [населено място] на решение № 148 от 26.09.2016 г., поправено с решение № 223 от 17.07.2017 г. по гр. дело № 381/2016 г. на Сливенски окръжен съд в обжалваната част, с която Сливенски окръжен съд се е произнесъл по исковете, предявени от Е. Д. Г. против Районна прокуратура – [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 3016.91 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.05.2016 г., както и в частта, с която са присъдени разноски. Молбата за присъждане на разноски за касационното производство е относима към определението на ВКС по чл. 288 ГПК в частта, с която производството се прекратява, както и по отношение на частта, с която не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба с вх. № 6847/26.10.2016 г. на Районна прокуратура, [населено място]. Молбата в тези части е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК – за прекратената част същият срок е започнал да тече от уведомяването на страната, 07.03.2018 г. и е изтекъл на 14.03.2018 г., а молбата е подадена по пощата след срока, на 21.08.2018 г., а за частта, с която не е допуснато касационно обжалване срокът е започнал да тече от постановяване на определението по чл. 288 ГПК – 28.02.2018 г. и е изтекъл на 28.03.2018 г., като молбата е подадена след срока, на 21.08.2018 г. Затова молбата в посочените части следва да се остави без разглеждане. Молбата за присъждане на разноски за касационното производство в останалата част е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от предявяване на искането, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че същата е процесуално допустима, а по същество частично основателна, поради следните съображения: С решение № 113 от 24.07.2018 г. състав на ВКС, гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело е обезсилил решение № 148 от 26.09.2016 година, поправено с решение № 223 от 17.07.2017 г. по гр. дело № 381/2016 г. на Сливенски окръжен съд, в частта с която последният се е произнесъл по иска, предявен от Е. Д. Г. против Районна прокуратура – [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за разликата между 3016.91 лв. и 3841.18 лв. и е обявил за влязло в сила решение № 552 от 12.07.2016 г. по гр. дело № 1795/2016 г. на Сливенски районен съд в същата част. Същевременно с касационната жалба, касаторът - Е. Д. Г. е направила искане за присъждане на разноски за касационното производството, като е приложила доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 13.10.2016 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 500 лв./. В договора за правна защита и съдействие възнаграждението не е разграничено за отделните искове. Поради това следва да се приеме, че е договорирано възнаграждение по равно за всяка претенция, т.е. по 166.66 лв. или с оглед уважаването на жалбата за обезсилване на въззивното решение в посочената по – горе част, с която искът е бил отхвърлен – разликата между 3016.91 лв. и 3841.18 лв., дължимите разноски, които са направени и не са присъдени за касационната инстанция са в размер на сумата 36 лв. Решението следва да се допълни, като се присъдят разноски за касационното производство в този размер. Молбата, която има за предмет допълване на решение № 113 от 24.07.2018 г., постановено по настоящото дело в частта, с която касационният съд не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски за въззивното производство е по чл. 250 ГПК. Тази молба е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от предявяване на искането, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че същата е процесуално допустима, а по същество частично основателна, поради следните съображения: С цитираното касационно решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК е обезсилено частично въззивното решение, без да са присъдени направените разноски за въззивната инстанция, за чието извършване е представено доказателство, видно от приложения на лист 11 от въззивното производство договор за правна защита и съдействие от 12.08.2016 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 500 лв. за въззивната инстанция. Възнаграждението е договорено за защита по трите иска – по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, като не е разграничено за отделните искове. Поради това следва да се приеме, че е договорирано възнаграждение по равно за всяка претенция, т.е. по 166.66 лв. С оглед уважаването на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за сумата 824.27 лв. въз основа на влизане в сила на решението на Сливенски районен съд по гр. дело № 1795/2016 г. в тази част, дължимите разноски за въззивното производство се определят върху уважената част от иска, т.е. върху сумата 824.27 лв. Предвид общият им размер, договориран за защита по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и определен в размер на сумата 166.66 лв., за въззивното производство следва да се присъди сумата 36 лв. Следва да се има предвид, че решението на въззивната инстанция, с което са били присъдени разноски за въззивното производство, с оглед уважаването на исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 – 3 КТ – сумата 392.50 лв., не е отменено, изменено или обезсилено и е влязло в сила. Решението следва да се допълни, като се присъдят разноски за въззивното производство в този размер. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение