Решение № 9685 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5643/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. С. К., подадена чрез адв. д-р В. И. Силяновски от САК, против Решение № 521/11.03.2026 г. постановено по адм. дело № 371/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002224001484-091-001/08.01.2025 г., издаден от органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – гр. София, потвърден с Решение № 352/01.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на К. са установени задължения по Закона за данък върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) в размер на 95 710,75 лева за данъчни периоди: 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., както и задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 149 686,95 лева за данъчни периоди: м. 12.2017 г., от м. 01.2018 до м. 12.2018, от м. 01.2019 до м. 04.2019, от м. 08.2019 до м. 12.2019, от м. 02.2020 до м. 12.2020, от м. 01.2021 до 12.2021, от м. 01.2022 до м. 12.2022, от м. 01.2023 до м. 02.2023 и м .04.2023 г. С решението съдът е осъдил Р. К. да заплати на НАП разноски по делото в размер на 7 419,44 евро.

В касационната жалба се излагат доводи неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните доводи на касатора са за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на собствени мотиви и анализ на доказателствата. Касационният жалбоподател възразява срещу възприетия от първоинстанционния съд подход, че при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК данъчната основа може да бъде определена въз основа на предположения, без конкретно и обективно установяване на относимите факти, като в този смисъл е цитирал практика на Върховния административен съд. На първо място касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че към 01.01.2017 г. ревизираното лице (РЛ) е притежавало 50 крави, като сочи, че съдът не е обсъдил представените официални документи, които според него опровергават тази констатация. За необосновано е прието и изчисляването на млекодобива за 364–365 дни годишно, без отчитане на пола, възрастта и физиологичното състояние на животните. Наред с това касаторът счита за неправилен извода на АС - Перник за реално осъществени продажби на мляко, след като се позовава на ССчЕ, която в отговор на въпрос № 3 подчертава, че няма счетоводни данни за продажби, а единствено има приемо - предавателни протоколи за продажба на ишлеме на сурово краве мляко. По отношение на приетите продажби на животни поддържа, че документите за тяхното придвижване не установяват продажба. На следващо място, за необосновано е прието и начисляването на ДДС върху пшеницата по бартерните сделки, без да бъдат изследвани регистрацията на получателите по ЗДДС, приложимият данъчен режим на всяка от насрещните доставки по чл. 45, ал. 3, чл. 130 и специалните правила на ЗДДС за доставките на зърно.

Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Перник, и вместо него - да постанови друго такова, с което или да обяви оспорения РА за нищожен, или в условията на евентуалност - да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък с разноските и доказателства за уговарянето и заплащането им. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юриск. К. Кирилов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно приложен по делото списък с разноските.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Перник е била законосъобразността на РА № Р-22002224001484-091-001/08.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с Решение № 352/01.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, с който на Р. С. К. са установени задължения по ЗДДФЛ в размер на 95 710,75 лева за данъчни периоди: 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., както и задължения по ЗДДС в размер на 149 686,95 лева за данъчни периоди: м. 12.2017 г., от м. 01.2018 до м. 12.2018, от м. 01.2019 до м. 04.2019, от м. 08.2019 до м. 12.2019, от м. 02.2020 до м. 12.2020, от м. 01.2021 до 12.2021, от м. 01.2022 до м. 12.2022, от м. 01.2023 до м. 02.2023 и м .04.2023 г.

Решаващият съд е описал подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка, в т. ч. обстоятелството, че ревизията е повторна, като в нейния ход е установено, че Р. К. е регистриран земеделски производител и лице, регистрирано по ЗДДС от 14.07.2011 г., което през ревизираните периоди е осъществявало дейност по отглеждане на едър рогат добитък и производство на зърнени култури и зеленчуци; описани са също така: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; изпратените до РЛ искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), постъпилите отговори и приложените с тях документи; изпратените във връзка с извършваната ревизия искания за представяне на документи от трети лица и други контролни органи; извършеното от страна на ревизиращия екип посещение в счетоводен офис за преглед на търговската документация и оглед на стопанството на земеделския производител; извършената в хода на ревизията експертиза; мотивите на приходните органи да приемат наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, да извършат анализ на обстоятелствата, изброени в т. 1 – т. 16 на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както и основанията им да определят данъчната основа по правилата на тези разпоредби, а не съобразно материалния закон.

Органите по приходите приемат, че са налице данни за укрити приходи от продажби на мляко, животни, пшеница и придобитото чрез бартер недвижимо имущество. Извода за укрити приходи от продажба на мляко е изведен от установените факти, че РЛ отглежда крави с млечно направление, чието мляко е предназначено за продажба през ревизираните периоди. Неотчетените приходи от продажби на мляко са изчислени въз основа на данните за броя на притежаваните, през съответната година крави умножени по стойностите за дневния млеконадой от една крава и продажната цена на литър мляко. Установено е също, че от РЛ не са издадени фактури за продажба на животни към 5 броя ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на крави, издадени от БАБХ. Изводите за укрити приходи от продажба на пшеница са изведени от факта, че РЛ отглежда пшеница. Приходите от продажби на пшеница и съответстващите им количества произведена продукция са определени въз основа на получените от ОД „Земеделие“ данни за засетите площи и средния добив от декар, съпоставени с представените от РЛ сведения за произведените и използваните количества и за наличностите в края на годината. Що се отнася до количествата пшеница, предоставени по бартерните сделки, същите са установени от съответните нотариални актове, а паричната им равностойност е определена чрез назначена в ревизионното производство експертиза съобразно цената на пшеницата към датата на всяка сделка.

При определянето на задълженията по ЗДДФЛ органите по приходите са приели, че през отделните ревизирани години К. не е отчел приходи от извършваната земеделска дейност, като неотчетените приходи от продажби на мляко са установени за всички години - от 2017 г. до 2022 г.; неотчетените приходи от продажби на пшеница, определени въз основа на засетите площи и предполагаемия добив са установени за периода 2020 г. – 2022 г.; неотчетените приходи от пшеница, предоставена по бартерни сделки срещу придобиването на недвижими имоти са установени за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2022 г., а неотчетени приходи от продажби на животни са установени за 2017 г. и в периода 2020 г. – 2022 г. Видът и размерът на неотчетените приходи са определени поотделно за всеки данъчен период, като съответно: за 2017 г. са определени неотчетени приходи от продажби на мляко, животни и пшеница (, предоставена по три бартерни сделки) в общ размер, възлизащ на 83 036,56 лева, като след съпоставянето на установените приходи и разходи е формирана данъчна основа от 83 649,64 лева и е определен данък от 12 547,44 лева; за 2018 г. са определени неотчетени приходи от продажби на мляко и от пшеница, предоставена по бартерна сделка, в размер на 76 012 лева, а след съпоставяне на приходите и разходите е формирана данъчна основа от 78 081,11 лева и е определен данък от 11 712,17 лева; за 2019 г. са установени неотчетени приходи от продажби на мляко и пшеница, предоставена по бартерна сделка в размер на 74 732,63 лева, но тъй като общо определените приходи от 183 311 лева били по-ниски от приетите разходи от 200 618,29 лева, е формирана данъчна загуба от 17 307,29 лева и не е установен дължим данък; за 2020 г. са определени неотчетени приходи от продажби на мляко, пшеница и животни в общ размер на 90 784,55 лева, като при общо установени приходи от 163 313,39 лева и разходи от 148 116,91 лева е формирана данъчна основа – печалба от 15 196,48 лева и данък от 2 279,47 лева; за 2021 г. са определени неотчетени приходи от същите три източника в общ размер на 148 403,05 лева, като при общо установени приходи от 221 769,85 лева и разходи от 52 502,97 лева е формирана данъчна основа – печалба от 167 957,19 лева и данък от 25 193,58 лева; за 2022 г. са определени неотчетени приходи от продажби на мляко, пшеница и животни и от пшеница, предоставена по бартерна сделка, в размер на 102 322,80 лева, като при общо установени приходи от 262 209,30 лева и разходи от 155 941,27 лева е формирана данъчна основа – печалба от 104 209,60 лева и данък от 15 631,44 лева.

По отношение на задълженията по ЗДДС органите по приходите са приели, че през ревизираните периоди К. е отчитал доставки на зърнени култури – слънчоглед, пшеница и ечемик, за които е приложим режимът на обратно начисляване по чл. 163а ЗДДС, като получателите са начислили данъка чрез протоколи по чл. 117 ЗДДС и са ги отразили в дневниците за покупки и продажби. Наред с това при ревизията са установени и неотчетени облагаеми доставки на мляко и пшеница. Установено е, че поради непредставянето на данни за конкретните количества произведено и продадено мляко през отделните месеци органите по приходите са разпределили неотчетените приходи от продажба на мляко поравно за всеки месец от годината, като въз основа на годишните данъчни основи от 69 025,32 лева за 2017 г., 74 347 лева за 2018 г., 70 520,63 лева за 2019 г., 79 593,95 лева за 2020 г., 121 680,24 лева за 2021 г. и 59 213,20 лева за 2022 г. са определени съответните месечни данъчни основи и дължимият ДДС при ставка от 20 на сто. За всеки от месеците от януари до април 2023 г. е определена данъчна основа от 9 167,76 лева и ДДС от 1 833,55 лева. Като неотчетени са приети и продажби на пшеница през 2020 г. – 2022 г., за които са определени данъчни основи съответно от 5 117,58 лв., 14 513,85 лева и 22 449,44 лева и ДДС в размер на 1 023,52 лева, 2 902,77 лева и 4 489,89 лева.

За да постанови решението съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС – Перник е приел, че спорът обхваща както наличието и размера на установените задължения, така и законосъобразността на проведената по особения ред на чл. 122 – чл. 124а ДОПК ревизия.

На първо място е приел за доказана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, посочвайки, че за наличието ѝ са достатъчни обективни данни или индиции за укрити приходи, без да е необходимо техният размер да бъде предварително установен с абсолютна точност. Такива данни съдът е извел в четири направления – неотчетени приходи от предоставянето на пшеница по бартерни сделки за придобиване на недвижими имоти, както и от продажби на: пшеница, мляко и крави.

1. По отношение на бартерните сделки съдът е установил, че през 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2022 г. К. е придобил недвижими имоти срещу предоставянето на определени количества пшеница – обстоятелство, потвърдено според съда както от съответните нотариални актове, така и от представена от самото РЛ справка. Доколкото за бартерните сделки не са били представени и не са открити в счетоводството на лицето фактури, съдът е счел, че приходите от предоставената пшеница не са отчетени.

2. По отношение на установените несъответствия между количествата произведена и налична пшеница според декларациите пред ОД „Земеделие“ – Перник и справките на РЛ, съдът е приел, че количествата пшеница, за които не е установено да са били налични в края на съответните периоди, са значителни и не предполагат използването им за лични нужди, като е съобразено и обстоятелството, че К. не е отрекъл извършването на сделките с пшеница, а е оспорил нейното количество и облагаемия характер на доставките.

3. По отношение на продажбите на мляко съдът се е позовал на подаден от К. документ, в който е посочено, че отглежда крави с млечно направление, както и на сведенията, получени от ДФ „Земеделие“ и ОД „Земеделие“, удостоверяващи отглеждането на такива животни през периода 2017 г. – 2023 г., приемайки, че тези обстоятелства представляват достатъчни индиции за получени и неотчетени приходи от продажба на мляко.

4. Що се отнася до наличието на неотчетени приходи от продажби на крави съдът се е позовал на издадените през 2020 г. – 2022 г. ветеринарномедицински свидетелства за транспортиране на животните.

Първоинстанционният съд, обаче, е намерил за недоказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Приел е, че приходните органи не са посочили кои конкретни счетоводни документи не са били представени и не са установили счетоводството на лицето да е водено по начин, който не позволява определянето на данъчната основа. Напротив, още при първото отправено искане РЛ е представило оборотни ведомости, разпечатки на счетоводни сметки, декларация за счетоводното обслужване и счетоводната политика, а при извършеното посещение в счетоводния офис на 09.07.2024 г. са предоставени всички счетоводни документи, за което е съставен протокол.

Независимо от недоказаността на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, съдът е приел, че ревизията законосъобразно е проведена по особения ред, тъй като основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са алтернативни и наличието само на едно от тях е достатъчно.

Доколкото основанието по т. 2 е подкрепено от събраните доказателства, според съда фактическите констатации на РА се ползват с презумпцията за вярност по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, която К. не е оборил чрез пълно насрещно доказване.

По отношение на установените задължения по ЗДДФЛ с оглед презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК първоинстанционният съд е приел за доказани установените при ревизията неотчетени приходи от продажби на мляко, пшеница и животни, както и от пшеница, предоставена по бартерни сделки срещу придобиването на недвижими имоти. Доколкото за тези доставки не са издавани фактури, пазарната им стойност е определена чрез назначена по реда на чл. 60 от ДОПК експертиза, след анализ на заключението по която съдът е приел, че вещото лице законосъобразно е приложило метода на сравнимите неконтролирани цени по § 1, т. 10 ДР на ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г., осигуряващ обективно определяне на пазарните цени при спазване на принципа на съпоставимост. Съдът е кредитирал експертизата, тъй като при изготвянето ѝ са използвани агростатистически данни на Министерството на земеделието и храните и справки от Системата за агропазарна информация. Въз основа на представената справка от системата за агропазарна информация вещото лице е определило средния дневен добив на краве мляко и средния добив на мека пшеница за Югозападния район, както и средните изкупни цени на пшеницата, литър краве мляко и месодобив за съответните периоди. Поради това съдът е намерил за правилно увеличаването на данъчния финансов резултат на К. с установените като неотчетени приходи и произтичащата от това промяна на размера на дължимия данък за съответните периоди. Въз основа на тези съображения съдът е потвърдил определените задължения по ЗДДФЛ, като е приел, че за 2017 г. правилно е определена данъчна основа от 83 649,64 лева и данък от 12 547,44 лева; за 2018 г. – данъчна основа от 78 081,11 лева и данък от 11 712,17 лева; за 2019 г. – данъчна загуба, поради което не се дължи данък; за 2020 г. – данъчна основа от 15 196,48 лева и данък от 2 279,47 лева; за 2021 г. – данъчна основа от 167 957,19 лева и данък от 25 193,58 лева, а за 2022 г. – данъчна основа от 104 209,60 лева и данък от 15 631,44 лева.

По отношение на задълженията по ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че извършените от РЛ доставки подлежат на облагане с ДДС, като за бартерните сделки, при които са придобити недвижими имоти срещу предоставянето на определено количество пшеница, съдът е приложил чл. 130 от ЗДДС, приемайки, че при бартер всяка от страните има качеството едновременно на продавач и купувач, поради което К. е следвало да издаде фактури и да начисли ДДС върху стойността на предоставената пшеница. По отношение на установените като неотчетени продажби на пшеница съдът е приел, че представляват доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, за които се дължи данък при ставка 20 на сто съгласно чл. 66 от ЗДДС. Същият извод е направен и по отношение на неотчетените продажби на мляко и животни. Въз основа на изложеното и на възприетите констатации относно вида, количеството и стойността на неотчетените доставки съдът е намерил за правилно определените от органите по приходите задължения по ЗДДС за ревизираните данъчни периоди.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че при проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно някое от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. Ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК представлява набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните разпоредби на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Тази негова специфика естествено води до приблизително установяване на данъчната основа, размерът на която не е абсолютно съответстваща на обективно осъществения облагателен фактически състав, но тази разлика е рефлексия от неправомерното поведение на ревизираното лице, от което то не би могло да черпи благоприятни за себе си правни последици.

Изводите на органите по приходите за съществуването на разпоредените публични задължения е основано на фактическо твърдение за осъществени продажби/доставки от РЛ на пшеница, краве мляко и месо, както и бартерни по придобиване от К. на недвижими имоти срещу предоставянето на определени количества пшеница, приходите от които не са отчетени. Обект на облагане по ЗДДФЛ са получените приходи от продажби, които не са декларирани, а по ЗДДС - доставките. Затова при решаването на спора по ЗДФФЛ и ЗДДС въведеният с твърдение на ревизиращите предмет на доказване е осъществяването на продажбите/доставките от РЛ.

На първо място, съдът е бил длъжен да установи какви факти счита за установени и на базата на какви конкретни доказателства приема за доказани релевантините към основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК факти на извършени продажби на мляко, животни и пшеница, приходите от които са укрити. Възпроизвеждането на част от решението на решаващия орган досежно предприетите в хода на ревизията процесуални действия и установеното от приходните органи не означава, че съдът е изпълнил задължението си да мотивира съдебния акт.

На второ място, в решението липсва анализ на събраните в хода на ревизията доказателства. Съдът не е анализирал всички събрани в хода на ревизията доказателства относно броя на отглежданите от РЛ крави по години, колко от тях са декларирани като продадени през съответните години и колко са останали за отглеждане, какъв е броя на отглежданите крави, според различните доказателства по делото – справки за отглеждани животни в ОЕЗ към началото на всяка от ревизираните години, подадени до Министерството на земеделието и храните, какъв е броя на отглежданите крави според представените от РЛ документи –ветеринарномедицински документи и документи, издадени от БАБХ. Предвид, че събраните доказателства сочат различни данни за броя на отглежданите крави по години, след обсъждането и анализ на всички доказателства и следващите от тях фактически изводи, решаващият състав следва да формира своите правни изводи относно релевантните за спора факти колко крави по години са отглеждани от РЛ за продажба на мляко, и колко за продажба на месо. Основателен е довода в касационната жалба, че не е възможно едни и същи крави да служат едновременно за продажба на мляко и месо.

Освен това, АС – Перник не е взел отношение по наведените още с първоинстанционната жалба на РЛ възражения, относно метода на изчисляването на млекодобива за 364–365 дни годишно, без отчитане на пола, възрастта и физиологичното състояние на животните, както и по възраженията, че продажбата на месо не може да се установи с документ за придвижване/транспортиране на животни, както и не е отговорил на възраженията на РЛ по отношение на бартерните сделки относно приложимият данъчен режим на всяка от насрещните доставки по чл. 45, ал. 3, чл. 130 и специалните правила на ЗДДС за доставките на зърно.

В заключение, настоящата инстанция приема, че съдът не е направил свои фактически установявания и не е извършил анализ на събраните доказателства, не е предприел действия за изясняване на релевантни за делото факти, а именно факта на извършени продажби на мляко, животни и пшеница, приходите от които са укрити, с даването на конкретни указания до приходната администрация за представяне на допустими и относими доказателства за установяване на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, не е взел отношение по спорни по делото въпроси за броя на отглежданите крави с млечно направление и такива за продажба, правилността на метода на изчисляването на млекодобива за 364–365 дни годишно, без отчитане на пола, възрастта и физиологичното състояние на отглежданите животни и установяват ли документите за придвижване/транспортиране на животни, продажбата им, както и не е отговорил на възраженията на РЛ по отношение на бартерните сделки относно приложимият данъчен режим на всяка от насрещните доставки по чл. 45, ал. 3, чл. 130 и специалните правила на ЗДДС за доставките на зърно.по делото. В тази връзка следва да се посочи, че преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства, за да се определи тяхната доказателствена стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът определя кои факти приема за доказани, извършва фактически констатации, които отнася към хипотезата на съответната материалноправна норма и формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В процесния случай това не е сторено. Както се установи по-горе, съдебното решение не съдържа ясно изразена воля на съда относно фактите по делото, анализ на доказателствата, които са събрани в конкретното ревизионно производство и в рамките на съдебното производство и съответно, относно крайния извод на съда по приложението на материалния закон.

Съобразно изложеното, настоящата касационна инстанция не може да извърши проверка дали първоинстанционният съд е формирал извода си съобразно материалния закон, както и дали изводът на съда е обоснован с оглед доказателствата по делото. Това обуславя необходимостта от отмяната на съдебния акт изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Перник. При новото разглеждане на делото съдебният състав дължи както подробно описание на предприетите процесуални действия от приходните органи, събраните от тях по реда на ДОПК доказателства, оценъчна дейност на доказателствата и доказателствените средства, собствени фактически установявания и формиране на извод по приложението на материалния закон, така и отговор на всички възражения и спорове на страните. В случай на необходимост, съдът следва да допусне изслушване на експертиза, относно установяване на фактите за които са необходими специални знания.

Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение