Определение № 1655 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 858/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Л. К., руски гражданин, чрез адв. д-р П. Стоевска – САК, срещу Определение № 42806 от 19.12.2025 г., постановено по адм. д. № 12535/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност с посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се претендира отмяна на определението. Излагат се съображения за неправилен извод, че оспореното решение не подлежи на съдебен контрол. Ответната страна – министърът на правосъдието, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящият състав на трето отделение намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на Р. Л. К. срещу Решение на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието, взето по преписка за придобиване на българско гражданство № 19943/2022 г., и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на Съвета по гражданството не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Производството по придобиване на българско гражданство е уредено в Закона за българското гражданство и представлява сложен фактически състав, включващ последователни действия и становища на различни органи, като завършва с издаване или отказ за издаване на указ от Президента на Република България. По молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, се произнася Съветът по гражданството – консултативен и съвещателен орган при Министерството на правосъдието, който дава мнение след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“, съгласно чл. 33, ал. 3 ЗБГ. Въз основа на това мнение министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаване или отказ за издаване на указ – чл. 34 ЗБГ. Решението на Съвета по гражданството, с което се дава мнение относно уважаването или отхвърлянето на молба за придобиване на българско гражданство, няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Същото не поражда самостоятелни правни последици за молителя, не засяга пряко негови права или законни интереси и е етап от вътрешната процедура по подготовка на крайния акт – указа на президента. Поради тези съображения това мнение не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Съдебният контрол в производствата по българско гражданство е изрично и ограничително уреден в чл. 35, ал. 5 ЗБГ, като обхваща единствено непроизнасянето на министъра на правосъдието в предвидените срокове или прекратяването на производството пред него. В разглеждания случай оспорването е насочено изключително срещу решение на Съвета по гражданството, което не е сред актовете, подлежащи на съдебен контрол. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва годен предмет на оспорване и че жалбата е недопустима. Посочената в частната жалба съдебна практика не е релевантна към настоящата фактическа обстановка. Освен това в посочената практика не се достига до извод, че решенията на Съвета по гражданство представляват административни актове, които подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Следва да се посочи, че в жалбата до първоинстанционният съд изрично е посочено, че се обжалва Решение на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието, взето по преписка за придобиване на българско гражданство № 19943/2022 г., поради което доводите на процесуалния представител на частния жалбоподетел, че е налице акт на Министъра на правосъдието, с който се прекратява производството по преписката, е несъотносим към настоящото производство, чиито предмет се определя от подадената до съда първоначална жалба. Не са налице релевираните в частната жалба основания, които да обосноват неправилност или незаконосъобразност на обжалваното определение. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение