Определение № 12174 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10526/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (вх. № 19607 от 01.10.2025 г. по описа на Върховния административен съд) от Я. И. Р. с [ЕГН] и с постоянен адрес в [населено място], Област Варна, понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 9926 от 15.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1677 по описа на Административния съд – Варна за 2025 г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Р. да бъде освободен от заплащане на държавна такса, както и да му бъде предоставена правна помощ за производството по адм. дело № 1677/2025 г. по описа на Административния съд – Варна. С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, частният жалбоподател иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява частната жалба за процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Р. е сезирал Административния съд – Варна с искова молба и уточнения към нея, за осъждането на Затвора в [населено място] и неговия директор да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 3 000, 00 евро (5 867, 49 лв.), изразяващи се в стрес, емоционални страдания и здравословни проблеми, понесени при пребиваването му в този затвор в периода между 16.05.2025 г. и 30.07.2025 г. и причинени му от това, че е бил лишен от необходимите за здравословното му състояние лекарства. Отправил молба да бъде освободен от заплащане на държавна такса за исковото производство, както и да бъде „уведомен служебния му адвокат Панайотов“. С Разпореждане № 9142 от 19.08.2025 г. по първоинстанционното дело, съдът задължил Началника на Затвора в [населено място], директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, ръководителя на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна, ръководителя на регионалната картотека на медицинската експертиза при Регионална здравна инспекция – гр. Варна, директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Варна и директора на дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, да му предоставят наличната при тях информация по компетентност, от която да установи доходите на лицето от трудова дейност, получавани пенсии и социални помощи, имущественото му състояние, вкл. притежавани автомобили, както и здравословното му състояние. Указал също на ищеца да представи декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, както и да уточни дали прави искане за предоставяне на правна помощ по делото. В изпълнение на посоченото Разпореждане, с молба, с.д. № 14057/01.09.2025 г., заведена по адм. дело № 1787/2025 г. по описа на Административния съд – Варна, присъединено към първоинстанционното дело, ищецът представил исканата декларация. Посочил също, че иска да бъде представляван в исковото производство от адв. Панайотов от Адвокатска колегия – гр. Варна. Въз основа на информацията от постъпилите отговори от адресатите на указанията по Разпореждане № 9142/19.08.2025 г., съдът е преценил за неоснователно искането на ищеца за освобождаване от държавна такса за производството по адм. дело № 1677/2025 г. Приел е, че имущественото състояние на Р. му позволява да заплати сума в размер на 10, 00 лв. за държавна такса за депозираната искова молба. Посочил е, че, съгласно Справка „Трансфери“ на паричните средства по личната партида на Р. в Затвора – [населено място] (л. 65-66 от първоинстанционното дело), лицето има регулярни парични постъпления и няма разходи, с оглед пребиваването си в затвора, освен за фонокарти и пазаруване от „лавка“. Квалифицирал е искането за освобождаване от държавна такса за водене на дело в хипотезата на разполагаемост с парични средства, като злоупотреба с права. На следващо място, съдът е разгледал искането на Р. за предоставяне на правна помощ за исковото производство и предпоставките по Закона за правната помощ (ЗПП) за уважаване на такова искане по преценка на съда – хипотезата на чл. 23, ал. 2 от с.з. Приел е с оглед предмета на конкретното дело, че същото не изисква задължителна адвокатска защита. Счел е, че Р. има достатъчно средства да заплати възнаграждение на адвокат. Преценил е, че в случая, интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ. Аргументирал се е, че в административния исков процес е засилено служебното начало, както и че исканата правна помощ се явява неоправдана с оглед предмета на делото и дадените подробни указания от съда, които определил като такива от фактически характер, съответно като неизискващи юридически познания от материално или процесуално естество. С тези мотиви съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното определение като правилно в частта относно отказа от освобождаване от държавна такса. Изводите на съда са обосновани. Данните, събрани по делото относно имущественото състояние на Р. са в подкрепа на извода, че той разполага с нужните средства за заплащане на държавната такса по делото. Заплащането й, с оглед размера на таксата от 10 лева не би повлияла неблагоприятно имущественото му състояние, нито би му причинила неудобства, свързани с невъзможност за задоволяване на необходимите ежедневни нужди. Неправилно е определението, в частта, в която съдът е отказал да предостави правна помощ на ищеца. Съображенията, мотивирали този извод на настоящата инстанция са следните: Институтът на правната помощ, както и освобождаването от държавни такси и/или разноски, е въведен от законодателя с цел да се осигури достъп до съд на лица, чиито права, свободи или интереси са засегнати, но които нямат финансовата възможност да отделят средства за държавни такси, разноски по делата, както и да ползват адвокатска услуга, за да се защитят. Уважаването на искане за правна помощ за процесуално представителство изисква съдът да установи наличието на три кумулативни предпоставки - физическото лице да е във финансова невъзможност за заплащане на адвокатско възнаграждение за адвокатска защита; предоставянето на правната помощ да е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето; интересите на правосъдието да изискват това. В конкретния случай, административният съд е преценил, че не са налице първите две предпоставки. Преценката е неправилна. Ищецът няма необходимите средства за заплащане на минималния адвокатски хонорар за адвокатска защита по делото. Този извод е очевиден от данните събрани по делото. Месечният доход на лицето се формира от сбора на сумите от финансова помощ, предоставена по реда на чл.70 от Закона за хората с увреждания, която за 2025 г. е от около 45 лева месечно / лист 37 от първоинстанционното дело/ и от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е в размер за 2025 г. от 494 лева / лист 42 гръб от първоинстанционното дело/. Тоест, месечният доход на лицето за 2025 г. е от около 539 лева. Според чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, минималния хонорар за адвокатска защита по осъдителен иск с цена 3000 лева /впоследствие с уточнителната молба, ищецът е поискал като обезщетение 3000 евро, но съдът не се е произнесъл и не е допуснал увеличение на иска/ е 760 лева. От съпоставката на двете числа става ясно, че месечният доход на ищеца не би му стигнал да заплати адвокатския хонорар, а по делото не са събрани данни, ищецът да има спестявания. Следователно първата предпоставка за предоставянето на правната помощ по делото, е налице. Налице е и втората предпоставка. Няма данни ищецът да е юрист. Видно от решенията на ТЕЛК, изпратени по делото, е, че на ищеца е предоставена група инвалидност от специализирана ТЕЛК за [заличен текст]. При тези данни, ищецът не би се справил сам с изпълнение на указанията, дадени му от съда за уточнение на исковата му претенция и изправяне на недостатъците по исковата молба. От друга страна, от молбите на ищеца стават ясни фактическите обстоятелства, които са в основата на исковата му претенция - ищецът страда и се притеснява за здравето си, тъй като при престоя му в затвора, не му се дават/ предоставят лекарствата, които той от много години приема във връзка с установеното му заболяване. Тоест, ползата от предоставяне на правна помощ на ищеца е очевидна за него, тъй като благодарение на нея, ищецът ще може да се справи с указанията на съда, за да може иначе ясната му искова претенция да бъде да бъде приведена в състояние за разглеждането й от съда по същество. По тези съображения, настоящата инстанция счита, че следва да отмени определението, в частта относно отказа на правна помощ и вместо него предостави правна помощ на Р.. Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд