Решение № 124 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4662/2008 г.

Решение № 124 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4662/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител на С. В. Г. от с. Б., община Т., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 04.VII.2008 г. по гр. д № 299/2008 г., с което е обезсилено решението от 13.III.2008 г. по гр. д № 77/2005 г. на Тервелския РС, с което М. Н., Т. И. и Й. С. са осъдени да предадат владението на С. Г. припадащата й се идеална част /съгласно удостоверение за наследници на В. Г./ от недвижим имот - земеделска земя, цялата с площ 49.5 дка, възстановена по плана за земеразделяне на с. Б. на н-ци В. Г. с протоколно решение № 16/27.Х.2000 г. на ПК Тервел, производството по делото е прекратено поради непоискване в шестмесечния срок на възобновяването му след спиране по взаимно съгласие на страните и в тежест на касаторката са присъдени 550 лв. направени от ответниците разноски. В касационната жалба се сочи необоснованост и неправилност на извода на въззивния съд, че е просрочено направеното на 13.ХI.2006 г. с писмо с обратна разписка искане за възобновяване на производството по делото след спирането му в с. з. на 15.V.2006 г. Твърди се неправилност на решението и в частта за разноските. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответниците по касационната жалба М. Т. Н., Й. Т. С., двете от с. Б., и Г. Т. И. от с. Г., община И., са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 369/08.IV.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от КТ по процесуалноправния въпрос относно допустимостта на първоинстанционното решение, решен в противоречие с определение № 98/21.ХI.1984 г. по ч. гр. д. № 1108/1984 г., според което с прекратяване на производството, въпреки че ищцовата страна своевременно /в шестмесечния срок/ е поискала възобновяването му, е допуснато съществено нарушение на чл. 184 от ГПК (отм.). ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобразно разпоредбата на чл. 291 от ГПК намира за правилна практиката в посочения съдебен акт по изложените по-долу съображения. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като е постановено, въпреки че направеното на 17.ХI.2006 г. искане за възобновяване на производството по делото е след изтичането на 6 месечния срок от спирането му по взаимно съгласие на страните в с. з. на 03.IV.2006 г., определението за което е влязло в сила на 11.IV.2006 г., от която дата е започнало броенето на срока. Решението е неправилно. При постановяването му въззивният съд не е взел предвид данните по делото от значение за изводите му по приложението на чл. 184 от ГПК (отм.). В съдебното заседание по делото, проведено пред първоинстанционния съд на 12.ХII.2005 г., страните чрез процесуалните си представители са уведомени за датата на следващото заседание - 27.III.2006 г. С разпореждане от 14.III.2006 г. съдията-докладчик е отсрочил заседанието за 03.IV.2006 г., на което само ищцата е била представлявана, приети са представените от нейна страна доказателства, дадена е възможност на ответниците да се запознаят с тях и делото е отложено за 15.V.2006 г. В протокола за следващото проведено в присъствието на процесуалните представители на двете страни съдебно заседание, в което производството по делото е спряно по взаимно изразено тяхно съгласие, е вписано, че той е изготвен на 15.V.2006 г., но в неговата начална част като дата на провеждането му е вписана отново 03.IV.2006 г., с което е допусната явна фактическа грешка. При тези обстоятелства и тъй като никоя от страните не е обжалвала определението за спиране, то е влязло в сила на 22.V.2006 г., а не както е приел въззивният съд - на 11.IV.2006 г., необосновано приемайки, че спирането е постановено в с. з. на 03.IV.2006 г. Следователно подаването на 17.ХI.2006 г. направо пред съда /по делото не е представена обратна разписка за подаване чрез пощата/ на искането на ищцата за възобновяване на производството поради непостигане на съгласие с ответниците е сторено в шестмесечния срок по чл. 184, ал. 1 от ГПК (отм.). Като е приел противното и е обезсилил първоинстанционното решение, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло, включително и за присъдените разноски, и делото да се върне на същия съд за произнасяне по същество по въззивната жалба на ответниците /и по касационната жалба/ срещу първоинстанционното решение, както и по претендираните и за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,