Определение № 10244 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10271/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. А. П. срещу Определение № 6861/30.07.2025 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, постановено по адм. дело № 1097/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Б. А. П. срещу Протокол № 14/28.01.2025 г. на Комисията по академична етика при Медицински университет – Пловдив и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробно изложени в частната жалба съображения оспорва изводите на съда, че обжалваният акт не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване, както и че жалбата е просрочена. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. Костов. Ответникът по частната жалба – Комисия по академична етика (КАЕ) при Медицински университет – Пловдив (МУ-Пловдив) не изразява становище по частната жалба. По делото е постъпило Възражение от ректора на МУ-Пловдив, чрез юрк. Деспотова и юрк. Костов, който не е страна по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството по делото първоинстанцинният съд е приел, че Протокол № 14/28.01.2025 г. на КАЕ при МУ-Пловдив не представлява годен за оспорване административен акт. Обжалваният протокол е част от дисциплинарното производство, приключило в процесния случай с издаването на Заповед № Р-154/26.02.2025 г. на ректора на МУ-Пловдив, с която на Б. А. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Изложил е и съображения, че КАЕ при МУ-Пловдив не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Алтернативно е изложил съображения, че ако се приеме, че обжалваният протокол на КАЕ при МУ-Пловдив е административен акт, то жалбата срещу същия е просрочена, тъй като протоколът е връчен на г-жа П. на 17.02.2025 г., жалбата до съда е депозирана на 29.05.2025 г. Определението е правилно. Правилен е изводът на решаващия съд, че Протокол № 14/28.01.2025 г. на КАЕ при МУ-Пловдив не е индивидуален административен акт, че същият е част от дисциплинарното производство приключило с издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В дисциплинарното производство ще се провери дали по законоустановения ред е доказано плагиатство, дали доказаното плагиатство е основанието за налагане на дисциплинарно наказание и може ли установено плагиатство да е основание за налагане на дисциплинарно наказание, предвид специалната норма на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО). Съдът, който разглежда спора относно законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение ще следва да провери какъв е редът за установяване на плагиатство установен в МУ-Пловдив и дали той е спазен. В такава насока е и задължителната практика на ВКС – Решение № 426 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. 122/2014 г.; Определение № 2983 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 217/2024 г., Решение № 27 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 217/2024 г. Установяването на плагиатството е част от академичната автономия на висшите учебни заведения. Актовете на КАЕ са част от производството по установяване на плагиатство и не подлежат на съдебен контрол като административни актове. Те са актове по чл. 21, ал. 5 АПК. Цитираната в частната жалба съдебна практика, както се посочва и в самата частна жалба, касае друга фактическа обстановка, която не е идентична с фактите и обстоятелствата в процесния случай, вкл. относно издателя на акта, с който е установено плагиатството. Върховният касационен съд в своята практика приема, че по отношение освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав и преподаватели във висшите учебни заведения са налице два паралелни режима - единият, уреден в разпоредбите на чл. 58 ЗВО, а другият в разпоредбите на чл. 35 Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ). Законът за висшето образование с нормите на чл. 58 и чл. 58а създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица предвид специфичната преподавателска дейност. Тези специални основания за освобождаване от длъжност, обаче, не изключват общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, когато те са осъществени. Както изрично е посочено в чл. 59 ЗВО, за неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на КТ. Очевидно трудовото правоотношение с преподавателите във висшите училища може да бъде прекратено и на някое от предвидените в КТ общи основания - като нормите на КТ са приложими само когато липсват специални норми в ЗВО /реш. № 172/15.01.20 по г. д. № 3825/18, III ГО, реш. № 29/18.02.21 по г. д. № 2474/20, ІV ГО, реш. № 1725/7.01.04 по г. д. № 1032/02, III ГО, реш. № 190/13.02.01 по г. д. № 1205/00, III ГО и др. /. Затова именно в производството по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание Б. А. П. може да защити правата си, вкл. да се установи дали е доказано по установения ред плагиатство. Видно от мотивите на Заповед № Р-154/26.02.2025 г. установеното плагиатство е прието за дисциплинарно нарушение. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение