Определение № 5091 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3028/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. П. срещу определение № 2061 от 21.04.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 848/2026 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна на влязло в сила решение по в. гр. д. № 248/2022 г. на Апелативен съд – Бургас на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. В частната жалба се твърди, че като доказателства към молбата й за отмяна са представени три нови епикризи, в които са отбелязани данни за лечение, останали неизвестни по делото. Молителката сочи, че не би могла да се снабди с тези документи, тъй като й е бил отказван достъп и е могла да се запознае с тях едва на 03.10.2024 г. Иска се отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и е насочена срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията са следните: За да постанови обжалваното определение Върховният касационен съд е приел, че с влязло в сила решение № 603 от 21.10.2023 г. по гр. дело № 1777/2025 г. на ВКС, IV г.о. е оставена без уважение молбата на Д. Г. П. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 177/24.10.2022 г. по гр.д. № 248/ 2022 г. на Апелативен съд – Бургас, като по това дело са представени същите документи, които се представят и към новата молба за отмяна. Тъй като съдът вече се е произнесъл с влязло в сила решение по отмяната въз основа на тези писмени доказателства, пререшаването на този въпрос е недопустимо. Определението е правилно. Молителката се позовава на следните доказателства, които твърди, че са нови – епикриза № 8936 за период 09.06 - 06.07.2020 г., епикриза № 10366 за период 07.07.2020 г. -13.07.2020 г. и епикриза № 10715 за период 13.07.2020 г. - 06.08.2020 г., издадени на Д. Х. Д. от МБАЛ „Д-р И. С.“, [населено място]. Тези епикризи, освен че са били налични още при провеждането на първоинстанционното производство, са представени и с предходната молба за отмяна, която е оставена без уважение с определение по гр. дело № 1777/2025 г. на ВКС, ІV г.о. При сравнение между новопредставените и наличните по делото документи, в съдържанието им не се откриват посочените в жалбата разлики относно описанието на извършените изследвания и приложената терапия на пациентката. Следователно, не може да се приеме, че са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които да попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо подадената молба за отмяна правилно е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено. В случай, че по надлежния ред бъде разкрито престъпно действие на страна по делото или се установи неистинност на документ, на който е било основано влязлото в сила решение, молителката би могла да инициира ново производство за отмяна, но на основания, попадащи в обхвата на чл. 303, ал. 1, т.2 ГПК. Отделно производство за отмяна би могло да се образува и по същия чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК, ако междувременно страната се е снабдила с други писмени доказателства, които са нови по смисъла на посочената разпоредба. На заявеното основание, обаче, въз основа на посочените по-горе документи молбата за отмяна не може да бъде допусната до разглеждане, както е приел и съставът на Върховния касационен съд. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,