Определение № 511 от 02.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2542/2016 г.

Производството е по чл.248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 8591/07.09.2016 г. от жалбоподателя Х. И. Г., чрез адв.И. Ю. за изменение на определение № 390/05.08.2016 г. по ч.гр.дело № 2542/2016 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на К. И. И. сумата 500 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Изложени са доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Искането е за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 200 лв. Ответникът по молбата К. И. И., чрез адв.С. Х. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима – подадена е на 07.09.2016 г. в едноседмичния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и по същество е частично основателна по следните съображения: С определение № 390/05.08.2016 г. по ч.гр.дело № 2542/2016 г. на ВКС, г.о. е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима касационна частна жалба вх. № 6004/22.04.2016 г., подадена от Х. И. Г. от [населено място], чрез адв. И. Ю. срещу определение № 1163/05.04.2016 г. по ч.гр.дело № 1522/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 17.02.2016 г. по гр.дело № 5168/2014 г. на Софийски градски съд, прекратено е производството по делото и е осъден жалбоподателя да заплати на К. И. И. сумата 500 лв. разноски за производството пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение.. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото е частично основателно. С касационната частна жалба е обжалвано определение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд, с което е върната подадена от Х. И. Г., чрез адв.И. Ю. касационна жалба срещу постановеното по делото съдебно решение като недопустима и е оставена без разглеждане молба за обезпечение на иска по чл.389 ГПК. Правната защита на ответника по частната жалба в касационното производство се е изразила само в изготвяне на отговор на касационната частна жалба, без явяване в съдебно заседание. С оглед на посоченото присъдените в полза на ответника по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лв. са прекомерни и следва да се намалят до сумата 250 лв., като приложими в случая са разпоредбите на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че следва да се измени на основание чл.248, вр.чл.78,ал.5 ГПК постановеното по делото определение № 390/05.08.2016 г. в частта за разноските. В останалата част молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение