Определение № 98 от 02.03.2023 г. на ВКС по н. д. № 148/2023 г.

Делото е предоставено за доклад на 02.03.2023 г. Производството е образувано с правно основание по чл. 44 от НПК, по повод определение от 16.02.2023 г. по а.н.д. № 606/ 2023 г. на Софийски районен съд, с което е повдигнат спор за подсъдност с Русенския районен съд. Прокурор Атанас Гебрев от Върховната касационна прокуратура излага писмено становище, че съдебното производство следва да бъде разгледано от Софийския районен съд, защото в наказателното постановление като място за извършване на административното нарушение е посочено с. Казичене, където е седалището и адресът на управление на работодателя. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С наказателно постановление № 23-2200632 от 29.11.2022 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ наложил на „М. Ел“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Казичене, Столична община, област София, административно наказание глоба в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда поради това, че до 01.02.2022 г., в качеството на работодател, не е заплатил пълното работно възнаграждение на работника И. В. И. за месец декември 2021 г. Жалбата на санкционираното дружество е подадена за разглеждане пред Русенския районен съд. С разпореждане № 13 от 04.01.2023 г., в закрито съдебно заседание, съдията-докладчик прекратил съдебното производство и изпратил делото за разглеждане на Софийския районен съд по компетентност. Образувано било а.н.д. № 606/ 2023 г., по описа на Софийския районен съд, 135 състав. В проведеното на 16.02.2023 г. открито съдебно заседание страните заявили, че местно компетентен е Русенският районен съд, предвид местоработата на работника в гр. Русе. Съдът прекратил съдебното производство и повдигнал препирня за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от Софийския районен съд. Дружеството-работодател е санкционирано за нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, породено от бездействие за това, че не е платено уговореното трудово възнаграждение на работник за извършената от него работа. Дължимото действие е следвало да се извърши в седалището/адреса на управление на работодателя (когато съвпадат), защото това е мястото на изпълнение на задължението на работодателя за плащане на трудовото възнаграждение на работника. Задължението включва извършването на редица дейности, свързани със счетоводното оформяне на ведомостите за заплата, с воденето на трудово досие, нареждане за плащане и др. Всяко друго отклонение, свързано с начина на плащане (превеждане на възнаграждението по банков път по сметка на работника, изплащане на мястото на полагане на трудовата дейност от работника и др.) не променя основните трудови задължения на работодателя. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че проверката на административния орган е извършена по документацията съхранявана на адреса на управление на работодателя. В случая, бездействието е извършено на адреса на управление на работодателя (съвпада със седалището на дружеството), поради което констатираното административно нарушение е извършено на територията на с. Казичене, Столична община и жалбата срещу наказателното постановление следва да се разгледа от Софийския районен съд. Обстоятелството, че работникът И. В. И. е с местоживеене в гр. Русе и е сезирал със сигнал НОИ-ТП, гр. Русе, не променя мястото на извършване на административно нарушение, тъй като в случая административно-наказателната отговорност е ангажирана от държавен орган спрямо дружество-работодател, а не се отнася пряко до правотношенията между работника и работодателя. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК