Определение № 3697 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4601/2022 г.

Производство по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба вх. № 7200 от 20.06.2023 г., подадена от „Параходство БМФ“ АД, [населено място], за освобождаване на обезпечението в размер на сумата 181 124,91 лева, внесено по сметка на ВКС за спиране на изпълнението на въззивно решение № 850/01.07.2022г. по гр.д.№ 3518/2020г. на ОС Варна, чрез превеждането й по конкретно посочена сметка с титуляр молителя. Към молбата са представени доказателства, че присъдената с влязлото в сила въззивно решение сума е заплатена на ищеца, както и разноските по делото. Препис от молбата е връчен на насрещната по делото страна – ищецът И. А. Д.. С отговор вх.№ 10709/05.09.2023г. същият е възразил срещу искането за освобождаване на гаранцията. Признава, че присъдената му главница от 93154 щатски долара в левовата равностойност и разноските по делото са му платени, но поддържа, че обезпечението не следва да се освобождава, защото законната лихва върху присъдената главница от предявяване на иска не е платена, а от спиране изпълнението на въззивното решение е претърпял вреди, изразяващи се в законната лихва върху главницата от 181 124, 91 лева за периода 20.07.2022г.-20.06.2023г.; разликата във валутния курс щатски долар/ българския лев към 20.07.2022г. и към 20.06.2023г. за сумата по главницата; както и имуществени и неимуществени вреди от невъзможността да получи на 20.07.2022г. и използва по предназначение присъдената главница за лечението си, от което е търпял болки и страдания. Заявява, че за обезщетяване на посочените вреди е предявил искови молби пред РС Варна. С молби вх.№ 12984/19.10.2023г. и вх. № 14107 от 08.11.2023 г., след дадени от съда с разпореждане от 11.09.2023 г. указания, Д. е представил преписи от исковите молби, подадени съответно на 19.07.2023г. и на 17.10.2023г., и две съдебни удостоверения от РС Варна, съгласно които гр.д.№ 9206/23г. по описа на РС Варна, 33 състав е образувано по искова молба на Д. срещу Параходство БМФ АД на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 357 КТ, с цена на иска 42 799, 09 щатски долара и делото е висящо, а гр.д.№ 13455/2023г. по описа на РС Варна, 50 ти състав е образувано на 17.10.2023г. по искова молба на Д. срещу Параходство БМФ АД за заплащане на 168 600 лева на основание чл. 357 КТ и делото е висящо. По делото пред 33-ти състав се претендира по реда на чл. 86, ал.1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва за периода 10.12.2018г. - 20.06.2023г. върху главницата от 93154 щатски долара, като се твърди, че то не е било присъдено по делото, по което е присъдена последната. По делото пред 50-ти състав се претендират вреди от забавеното, поради спирането, изпълнение на въззивното решение № 850/01.07.2022г. по гр.д.№ 3518/2020г. на ОС Варна, в размер на 18 600 лева - представляващи разликата във валутния курс щатски долар/българския лев към 20.07.2022г. и към 20.06.2023г. за сумата 93154 щатски долара, и в размер на 150 000 лева – обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от невъзможността главницата от 93154 щатски долара да бъде използвана в периода, през който изпълнението на въззивното решение е било спряно. Молителят Параходство БМФ АД не оспорва твърденията на ищеца за предмета и висящността на двете искови производства. С молба вх.№ 14971/21.11.2023г. представя съдебни удостоверения, издадени по образуваните пред РС Варна дела, видно от които по нито едно от двете няма произнасяне по искане за обезпечаване на предявените искове; гр.д.№ 13455/23г. е изпратено по подсъдност на ОС Варна, а по гр.д. № 9206/23г. Параходство БМФ АД е признал иска за законна лихва върху главницата за периода 19.07.2020г.-19.06.2023г. в размер на 28210,09 щатски долара и е изразил готовност да я плати. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира искането за основателно. С определение № 280 от 20.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2707/2022 г. на състав на IV ГО на ВКС е спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 850 от 01.07.2022 г. по в. гр. д. № 3518/2020 г. на ОС Варна, срещу внесено обезпечение в размер от 181 124, 91 лв.( левовата равностойност на 93154 щатски долара), съобразно удостоверение, представено от счетоводството на ВКС. С определение № 1456 от 06.06.2023 г. по настоящото дело, постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 850 от 01.07.2022 г. по в. гр. д. № 3518/2020 г. на ОС Варна, поради което от датата на постановяване на акта на касационната инстанция осъдителното въззивно решение е влязло в законна сила. От извършената на 22.11.2023 г. справка от счетоводител при ВКС е видно, че сумата от 181 124, 91 лв. понастоящем е налична по сметката за обезпечения на ВКС. Съгласно даденото задължително съобразно чл. 130 ЗСВ тълкуване в Тълкувателно решение № 6/2014 по тълк. дело № 6/2014 г. от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС, залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд на основание чл. 391, ал. 2 ГПК, чл. 398, ал. 2 ГПК и чл. 282 ГПК, се учредява при условията на чл. 181, ал. 1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд. При липса на договор между страните заложното правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон относно процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя /съдът/ чрез връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя, респ. отказ от освобождаване на сумата в случаите на чл. 403, ал. 2 и чл. 282, ал. 4 ГПК. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно – чл. 403, ал. 2 ГПК – и съдът се произнася като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т. е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК / в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. В случая не се установява основанието на чл. 403, ал.2 ГПК за отказ да бъде освободена сумата 181 124, 91 лева. Препис от молбата на касатора за освобождаване на гаранцията е връчен на ищеца Д. на 30.08.2023г. Възражението срещу искането на касатора за освобождаване на гаранцията е подадено от ищеца по пощата на 04.09.2023г. т.е. в едноседмичния срок по чл. 403, ал.2 ГПК. След указание от настоящия съдебен състав Д. е представил доказателства по смисъла на чл. 403, ал. 2 ГПК за предявените от него искови претенции за причинените му от спирането на изпълнението на въззивното решение вреди. Съобразно тези доказателства, първата искова претенция, предявена на 19.07.2023г. ( преди да започне да тече едномесечния срок по чл. 403, ал.2 ГПК), е за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата от 93 154 щатски долара за периода от 2018г. до 2023г. т.е. за времето, през което е било висящо производството по настоящото дело, по което няма произнасяне по такава претенция. Или образуваното по тази искова молба дело (това, висящо пред 33 ти състав на РС Варна) няма за предмет вреди от спряното изпълнение и съответно наличието му не е пречка за освобождаване на гаранцията. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени от спирането на изпълнението на въззивното решение имуществени и неимуществени вреди е предмет на делото пред РС Варна, 50 ти състав. Съгласно печата върху исковата молба, по която е образувано делото и удостовереното със съдебното удостоверение, този иск е предявен на 17.10.2023г. Това е извън едномесечния срок по чл. 403, ал.2 ГПК, който в случая е изтекъл на 02.10.2023г.( първия работен ден след 30.09.2023г.). Съгласно изричната разпоредба на изр. трето на чл. 403, ал.2 ГПК и постановките на ТР № 4 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГТК на ВКС срокът е императивно определен до един месец и е недопустимо надвишаването му, поради което пропускането му влече отпадане на условието на чл. 403, ал.2 ГПК за задържане на гаранцията. Предвид изложеното, следва да се приеме, че кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 403, ал. 2, изр. второ ГПК не са налице, поради което обезпечението може да бъде освободено, след като е безспорно между страните, че понастоящем присъденото на ищеца с влязлото в сила решение вземане е погасено изцяло чрез доброволното му плащане. Внесената като обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума следва да бъде върната по посочената от ответника сметка в „Юробанк България“ АД, IBAN [банкова сметка]. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, III г. о.