Определение № 9421 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Т. М. Г., подадена чрез пълномощника адвокат М. Деведжиева, против определение № 8493 от 29.06.2026 г. по адм. дело № 579/2026 г. на Административен съд Варна, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № 18-780-22.01.2026 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна и производството по делото е прекратено. Частната жалбоподателка навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че за нея липсва правен интерес от оспорването, защото е собственик на имот, засегнат от одобреното със заповедта изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР). Иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Претендира разноски. Ответниците - началник на СГКК Варна, Е. Л. В. и Н. А. В., не изразяват становища по частната жалба в срока по чл. 232 АПК и не правят искания. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 18-780-22.01.2026 г. на началника на СГКК Варна, на основание чл. 54, ал. 4, вр. ал.1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), е одобрено изменение на КККР на гр. Варна по заявление на Е. В., състоящо се в отстраняване на непълнота и грешка, чрез промяна на границата между поземлени имоти с идентификатори (ПИ) 10135.2521.141 и 10135.2521.3087, в съответствие с влязло в сила съдебно решение. Постановено е, че Т. Г. е собственик на ПИ 10135.2521.141, който преди промяната с площ от 800 кв. м., а след нея - от 908 кв. м., за сметка на имота на Е. В. - ПИ 10135.2521.3087, чиято площ се намаля от 853 кв. м., на 745 кв. м. За да постанови атакуваното сега определение, Административен съд Варна е намерил, че с оспорената заповед не е нарушено материално право на жалбоподателката предвид твърдението й, че изменението на КККР е проведено съобразно установения факт със съдебното решение. Посочено е, че тя оспорва само формата на акта - заповед, вместо волеизявление на органа по чл. 53а, т. 1 ЗКИР, но атакуваният акт е издаден в по-тежката писмена форма, което не засяга правата й, а предоставя допълнителни гаранции. Обжалваното определение е неправилно, като изводите на първоинстанционния съд са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция. Съдебният състав неправилно приема, че за Т. Г. не е налице правен интерес от оспорване на заповед № 18-780-22.01.2026 г. Имотът на жалбоподателката е предмет на заповедта на началника на СГКК Варна и заедно със съседния ПИ 10135.2521.3087 е обект на одобреното с административния акт изменение на КККР. Поради това оспорващата попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР и има право да обжалва административния акт, с който се променят границите и площта на имота й, независимо от неговия характер. Доводите, свързани с предмета на отправените възражения срещу акта, касателно неговата форма, са такива по съществото на правния спор и нямат връзка с наличието на правен интерес. Предвид горното, обжалваното определението следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По претенцията за разноски за настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. чл. 236 АПК, следва да се произнесе Административен съд Варна, с оглед окончателния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение