Решение № 100 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 8/2010 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ж” Е., гр. С. чрез управителя Ж. Ц. И. от гр. С. срещу разпореждане от 02.10.2009 год. по гр.д. № 357/2008 год. на Сливенския окръжен съд, с което е върната частната й жалба с вх.4104/2009 от 15.06.2009 год. срещу разпореждане на Сливенския окръжен съд, получено от нея на 09.06.2009 год. за връщане на молба вх. № 3245/06.04.2009 год. за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 357/2008 год. на Сливенския Окръжен съд поради неотстранени в срок нередовности на молбата. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, доколкото ОС гр. С. не е изпълнил указанията, дадени с определения по ч.гр.д. № 412/2009 год. и ч. гр.д. №518/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при условията на чл. 274,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. В тази връзка следва да се посочи, че частната жалба неправилно е била оставена без движение с оглед привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 274,ал.3 ГПК във вр. разп. на 280,ал.1 ГПК и чл. 284,ал.3 ГПК като се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване както и преписи от съдебни актове в подкрепа на соченото основание за допускане на касационно обжалване на разпореждането. Обжалваното разпореждане е постановено за пръв път от въззивната инстанция, и обжалването му е с частна жалба пред ВКС, съгл. чл. 274,ал.2 ГПК. Доколкото е процесуално допустима частната жалба следва да се разгледа по същество. Същата е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното разпореждане на осн. чл. 275,ал.2 ГПК във вр. чл. 262,ал.2,т.2 ГПК въззивният съд е постановил връщане на частната жалба на „Ж”Е., гр. С. поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовности, дадени с разпореждане от 07.08.2009 год., за които частната жалбоподателка е уведомена на 10.08.2009 год. Правилността на това разпореждане е функционално обусловена от правилността на разпореждането, с което частната жалба е оставена без движение. С разпореждането от 07.08.2009 год. съдът е оставил частната жалба срещу разпореждането за връщане на молбата й за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 357/2008 год. без движение като е дал указания жалбата да се приведе в съответствие с изискванията на чл. 260, т.3 и4 ГПК като изрично се отрази в какво се състои порочността на решението и в какво се състои искането. Формулирано по този начин разпореждането е противоречиво и неясно. Последното е така, доколкото с частната жалба, която е оставена без движение, както се посочи, се обжалва разпореждането за връщане на молбата за отмяна, а не решение.С оглед на това указанията е следвало да бъдат в посока на това страната да посочи в какво се състои порочността на разпореждането за връщане и какво е отправеното към по- горната инстанция искане от страната по отношение на това разпореждане. Като е дал неправилни указания с разпореждането от 07.08.20089 год., съдът не е имал основание да постанови връщане на частната жалба поради тяхното неизпълнение. С оглед на това, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на Сливенския окръжен съд, който следва да продължи процесуалните действия като укаже на частната жалбоподателка да отстрани нередовностите на частна жалба с вх. № 4114/15.06.2009 год. като посочи в какво се състои порочността на обжалваното с частната жалба разпореждане и в какво се състои искането й досежно това разпореждане, в какъвто смисъл са били и указанията ,дадени с определение № 481/23.09.2009 год. по ч. гр. д. №518/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.