Определение № 3645 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2961/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „МП ФАРМА“, ЕИК 206938183, представлявано от управителя М. Л. П. против Определение №7772/25.02.2026 г., постановено по адм.д.№1197/2026 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-11-103 от 04.12.2025 г. на директора на СЗОК и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради дадени преди това в разпореждането за оставяне без движение неясни и противоречиви указания и се настоява за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по него. Ответникът- директорът на СЗОК, изразява становище за правилност на постановеното съдебно определение. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд първоначално е оставил без движение жалбата, като в Разпореждане №4496/04.02.2026 г. е указал на дружеството- жалбоподател следното :“указва на жалбоподателя в 7- дневен срок от съобщаването му да представи по делото пълномощно за адв. Илиев, доколкото по делото е представен само договор за правна защита и съдействие, и документ за платена държавна такса в размер на 25, 56 евро по сметка на АССГ“, като е посочил, че при неизпълнение на разпореждането жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено. В срока за изпълнение жалбоподателят е депозирал пълномощно за адвоката, но не и документ за платена държавна такса, поради което, с Определение №7772/25.02.2026 г, съдът, на основание чл.158, ал.3 от АПК, е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, приемайки че в определения 7-дневен срок, жалбоподателят не е отстранил нередовностите, за което е уведомен с разпореждане на съда от 04.02.2026 г. Определението за прекратяване е неправилно постановено. Съгласно чл. 158, ал. 1 от АПК, когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 АПК, те се оставят без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. Ако нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, по силата на чл. 158, ал. 3 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява. В конкретния случай, административният съд с разпореждане от 04.02.2026 г. е дал указания на жалбоподателя в 7-дневен срок да отстрани недостатъците на подадената жалба, а именно да представи пълномощно по делото, посочвайки след запетаята, а „доколкото по делото е представен само договор за правна защита и съдействие, и документ за платена държавна такса…“. „Доколкото“, като част на речта, е подчинителен съюз, който се използва за въвеждане на подчинени обстоятелствени изречения за степен или ограничение, а като част на изречението служи за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва предел в степента на признак, означен в главното изречение. От изложеното следва, че то действа, пояснявайки или уточнявайки до каква степен се извършва глаголното действие в главното изречение. При граматическо тълкуване на текста в разпореждането, ведно с въведената пунктуация, се стига до безспорния извод, че синтактичното отношение между главното и подчиненото изречение е осъществено чрез подчинителния съюз „доколкото“, имащ единствено уточняващ характер, поради което за жалбоподателя не е станало пределно ясно какво точно трябва да отстрани като нередовност, при положение, че в обстоятелственото изречение е посочено, че договор за правна защита и съдействие е вече представен, продължено с „ и документ за платена държавна такса в размер на…“. Съединителният съюз „и“ смислово се тълкува „ както и“, т.е. семантично погледнато и това изискване е спазено от страна на жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция отбелязва, че указанията по чл.158, ал.1 АПК следва да са ясни и конкретни, като на жалбоподателя задължително се съобщават последиците от тяхното неизпълнение – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. В противен случай съдът не може да приложи последиците на чл. 158, ал. 3 АПК, тъй като неговият акт ще е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната му. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството по делото. Ето защо неправилното определение следва да се отмени и делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,