Определение № 436 от 16.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11428/2025 г.

Образувано е по частна жалба на „Люлин 2012“ ЕООД, гр. София против Определение № 30795 от 19.09.2025 г., по адм. дело № 9697/2024 г. на Административен съд – София -град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – директорът на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) в писмен отговор по чл.232 АПК е изразил становище за неоснователност на същата. Моли определението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е частично основателна. С Определение № 30795 от 19.09.2025 г., по адм. дело № 9697/2024 г. Административен съд – София -град е оставил без разглеждане жалбата на „Люлин 2012“ ЕООД, гр. София срещу заповед № РД-15-32/30.09.2024 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса и е прекратил производството по адм. дело № 9697/2024 г. по описа на Административен съд- София град, като недопустимо. Приел е, че след постигнатото между страните споразумение за прекратяване на сключения между тях административен договор и след влизане в сила на заповед № 30А-0534/15.10.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата за отнемане на разрешение № АП-1026-1/09.07.2021 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека на жалбоподателя за него е отпаднал правния интерес от оспорването. Определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. По делото е установено, че „Люлин 2012“ ЕООД, гр. София е подал жалба пред Административен съд София – град за отмяна на Заповед № РД-15-32/30.09.2024 г. на директора на СЗОК, с която последният е прекратил, сключения между страните по делото договор № 226505/01.01.2024 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Процесният договор е административен по своя характер и с него се уреждат публичноправни отношения като една от страните е административен орган (чл. 19а АПК). С оглед характеристиката на договора и в случай, че същият е прекратен незаконосъобразно, редът за разглеждане на споровете е по дял III АПК (чл.19ж, ал.2 АПК). В чл. 55, т. 2 от договора е предвидено като условие за неговото прекратяване, чрез писмено споразумение, без която и да е от страните да дължи предизвестие в случаите, когато е прекратено разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти на изпълнителя. В тези случаи договорът се прекратява с изтичане на срока за обжалване на заповедта по реда на АПК, респективно влизане в сила на заповедта за прекратяване на разрешението. Видно от представената по делото заповед № 30А-0534/15.10.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата на 15.10.2024 г., издаденото на "Люлин 2012" ЕООД, разрешение № АП-1026-1/09.07.2021 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека е прекратено. По делото няма данни заповед № 30А-0534/15.10.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата да е била обжалвана. В хода на процеса пред първоинстанционния съд е прието като доказателство и Допълнително споразумение от 03.12.2024 г., което установява, че по взаимно съгласие е прекратен сключения между възложителя Национална здравноосигурителна каса и изпълнителя "Люлин 2012" ЕООД индивидуален договор № 226505/01.01.2024 г., считано от 26.11.2024 г. Видно от споразумението същото е инициирано по искане на "Люлин 2012" ЕООД, гр. София с уведомително писмо с вх. № 2265056/26.11.2024 г. с оглед прекратеното разрешение № АЛ-1026-1/09.07.2021 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. Съгласно чл.20, ал.4 АПК със сключването на споразумение между административния орган и страната в производството, административният акт се обезсилва. По аргумент за противното от чл. 178 АПК, споразумението сключено в административното производство между органа и страната поражда действие незабавно с подписването му, без да е налице необходимост от одобряването му. В случая обаче, административният съд не е съобразил, че споразумението не е сключено до влизането в сила или оспорването на административния акт, а по-късно – в хода на висящото съдебно производство (чл.20, ал.3 АПК), което изисква прилагането на чл.178 АПК вр. с чл.19ж, ал.2 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, разполагайки с въззивни правомощия при проверката на контролирания първоинстанционен акт (чл.335, ал.1 АПК) намира, че постигнатото между страните споразумение от 03.12.2024 г. е в съответствие с изискванията на закона и следва да бъде потвърдено, ведно с произтичащите от него последици по обезсилване на оспорения индивидуален административен акт и прекратяване на първоинстанционното производство, но на основание чл. 159, т.1 и чл.159, т.6, вр. с чл. 178, ал.6 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение