Определение № 11156 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10823/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на М. С. М. и К. С. К., подадена чрез адвокат М. Колев. Оспорва се Определение № 7256/10.09.2025 г., постановено по административно дело № 1405/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу решение на Община Хасково /без посочен номер и дата на издаване/ за учредяване на сервитутно право за прокарване и преминаване през поземлени имоти, в частта на засегнатия им наследствен имот – нива в землището на с. Книжовник, с идентификатор 46992.93.7, с обща площ от 2699 кв.м., площ заета от сервитута 856 кв.м., и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна Община Хасково посредством писмен отговор, изготвен от процесуален представител с юридическо образование оспорва частната жалба и моли определението да остане в сила, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Подадената от М. С. М. и К. С. К. жалба е страдала от нередовности, поради което съдебният състав на Административен съд – Хасково я е оставил без движение, като е дал точни и ясни указания, както и какви ще бъдат последиците от неизпълнението им. С постъпилата последваща молба-уточнение от оспорващите отново не е бил индивидуализиран атакувания административен акт, с посочване на номер, дата на издаване и автор. В оспореното определение са развити мотиви за недопустимост на жалбата, като насочена срещу несъществуващ административен акт. Възприетите от първостепенния съд правни изводи са обосновани и съответни на закона, поради което напълно се споделят от касационната инстанция. За да бъде проведено допустимо съдебно производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, съдът следва да е сезиран с жалба насочена срещу съществуващ в правния мир административен акт, който жалбоподателят следва да индивидуализира. Тези предпоставки не са налице в случая, както правилно е приел съдът за да обоснове недопустимост на оспорването. Недоволството на жалбоподателите е насочено срещу сервитут, възникнал по силата на чл. 64 от Закона за енергетиката, посредством който се учредява ползване на част от имота им за изграждането, експлоатирането и поддръжката на енергийни съоръжения. Този сервитут възниква по силата на закона, а не въз основа на договорно отношение или издаване на административен акт, поради което фактът на възникването му не може да се атакува с жалба по реда на чл. 145 АПК. Съдебното определение е правилно, като постановено в съответствие с установените по делото факти и с приложимия закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане в полза на Община Хасково на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размера, посочен в чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за плащането на правната помощ от 190 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение