Определение № 22 от 18.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4638/2021 г.

Производството e по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 67183 от 29.09.2021 г., подадена от Д. М. Д., С. С. Т., Е. М. К., А. М. Т. и Е. П. Г. чрез адвокат П. С. от АК – Б. против Определение № 60133 от 16.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 1373/2021 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. Ответниците по жалбата Е. А. Ш., А. У. Т., Б. Д. Т. и Е. Д. Т. не са подали отговор. Частната жалба е подадена от легитимирани страни срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е оставено без разглеждане като недопустимо искането на настоящите жалбоподатели (ответници по касационната жалба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 1373/2021 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.), заявено с молба с вх.№ 506473 от 24.08.2021 г. за допълване на Определение № 60262 от 10.06.2021 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по гр.д.№ 1373/2021 г. по описа на ВКС, Второ г.о., в частта за разноските. За да постанови обжалваното определение, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, който е с продължителност един месец, считано от постановяването на съдебния акт по чл. 288 ГПК. В случая определението по чл. 288 ГПК е обявено на 10.06.2021 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 24.08.2021 г., т.е. извън законния срок. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК изменението на окончателен съдебен акт относно дължимите в производството разноски може да бъде искано в месечен срок от датата на постановяването му, тъй като законът не предвижда задължение да бъдат връчвани на страните преписи от неподлежащите на обжалване актове. Срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е преклузивен и неспазването му води до недопустимост на производството, поради което искането по чл. 248 ГПК правилно е оставено без разглеждане. Доводът на касаторите, че са узнали за определението по чл. 288 ГПК непосредствено преди подаването на молбата по чл. 248 ГПК е ирелевантен от гледна точка преценката за спазване на срока, тъй като законът не обвързва началото на неговото течение с момента на узнаване за постановен окончателен съдебен акт. Останалите аргументи, изложени в частната жалба (че разноските действително са направени и доказани с ДПЗС № 0000195230 от 16.04.2021 г., както и че присъждането им е поискано с отговора на касационната жалба) касаят основателността на искането по чл. 248 ГПК, а не неговата допустимост, поради което не подлежат на обсъждане нито от предходния, нито от настоящия състав на ВКС. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия