Решение № 2523 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 660/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Д. Х. М., гражданин на Сирия, против решение № 36414 от 05.11.2025 г., постановено по адм. д. № 9187 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на Д. (собствено име) Х. (бащино име) М. (фамилно име), гражданин на Сирия, против Решение № 4109 от 15.07.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Установеното по делото, от фактическа страна, е следното: Производството пред административния орган, в което е постановен оспореният пред първата инстанция индивидуален административен акт, е проведено по общия ред – хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ – след дадени указания с влязло в сила Решение № 19932/10.06.2025 г. по адм. д. № 43/2025 г. на Административен съд – София-град. С това решение, по жалба на М., е отменено Решение № 13X/28.11.2024 г. на интервюиращ орган при ДАБ, с което не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила негова последваща молба от 12.11.2024 г. и преписката е върната на компетентния административен орган за ново произнасяне. Чужденецът се е ползвал с предоставена от Република България международна закрила, съгласно Решение № 1433/17.02.2022 г. на зам.-председателя на ДАБ (л. 163-165 от адм. д. № 1523/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково), но през септември 2024 г. е подал молба до Председателя на ДАБ (л. 155, пак там), с която е изразил желанието си повече да не се ползва от предоставения му хуманитарен статут, посочвайки че е напуснал територията на Република България и не смята да се завръща повече у нас. Постановено е Решение № 5529/12.09.2024 г. (л. 154, пак там), с което Председателят на ДАБ, на основание чл. 79, ал. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 7 от с.з., прекратил предоставения с Решение № 1433/17.02.2022 г. на зам.-председателя на ДАБ хуманитарен статут на М.. На 12.11.2024 г. сирийският гражданин, след като пребивавал известно време в Германия, поискал – молба на л. 141 и л. 142 от адм. д. № 1523/2025 г. на Административен съд – Хасково – „възстановяване на хуманитарния ми статут в Република България, поради невъзможността да се върна в родната си страна, Сирия, поради продължаващато насилие и терор, които изправят живота ми под постоянна заплаха“. Постановено е Решение № 13X/28.11.2024 г. на интервюиращ орган при ДАБ (л. 118-120, пак там), отменено с Решение № 19932/10.06.2025 г. по адм. д. № 43/2025 г. на Административен съд – София-град (л. 88-90, пак там). След връщане на административната преписка и в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 19932/10.06.2025 г. по адм. д. № 43/2025 г. на Административен съд – София-град, пред ДАБ е образувано производство за предоставяне на международна закрила по общия ред. Лицето подало нова молба за международна закрила (вх. № УП 18744/17.06.2025 г. – л. 72, пак там), като, доколкото нямало документи за самоличност, данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ – л. 52, пак там. За чужденеца е изготвен Регистрационен лист (л. 69-70, пак там), в който е отразено, че същият е роден на [дата]. в гр. Айн Ал-Араб, Сирия, с етническа принадлежност – [етническа принадлежност], религия – [вероизповедание], с начално образование, по професия строителен работник, семейно положение – неженен. Административният орган провел процедурата по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, като с търсещия закрила е проведено ново интервю, за което е изготвен Протокол, рег. № УП 18744/17.06.2025 г. – от л. 45 до л. 48, пак там. На 15.07.2025 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение № 4109, връчено на чуждия гражданин на 11.08.2025 г. Административен съд – София-град, като разгледал по същество жалбата на Д. М. против Решение № 4109 от 15.07.2025 г. на Председателя на ДАБ, я е преценил за неоснователна. Аргументирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото съответства на материалния закон. Счел е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, вкл. за положението на кюрдите на нейна територия, е извършил правилна преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение № 4109/15.07.2025 г. на Председателя на ДАБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обективно изясняване на фактите по делото и при правилна преценка на приобщения доказателствен материал. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Атакуваният съдебен акт е в съответствие с приложимите по казуса материалноправни разпоредби. Правилни са изложените от решаващия състав на Административен съд – София-град съображения, обусловили извода му за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в частта му, в която на първоинстанционния и касационен жалбоподател е отказано предоставянето на бежански статут. Анализът на обстоятелствата от бежанската история на М. не обосновават съществуването на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В хода на проведеното със сирийския гражданин интервю, същият е заявил, че не е арестуван, съден или осъждан в държавата му по произход. Не твърди да е членувал в политически парти, както и във въоръжени групировки. Посочва, че не е имал проблеми заради своята религия или етническата си принадлежност, не е бил лично заплашван и не му е оказвано насилие. Заявява, че не е отбил задължителната, към датата на напускане на родината му, военна служба и че не е получавал призовки в този смисъл. Като причини за напускане на Сирия М. излага продължаващия с години на нейна територия вътрешен въоръжен конфликт, „ислямистите“, „убийствата на кюрди“ и „дискримнацията на арабите над кюрдите“. Жалбоподателят е заявил [етническа принадлежност] етническа принадлежност, но при проведеното с него в хода на административното производство интервю не е заявил основателни опасения от преследване, основани на етническата му принадлежност. Административният орган е отчел етноса на лицето и е събрал актуална информация за положението на кюрдите в родината на чужденеца след падането на режима на Президента Башар Асад. От изготвените в административното производство две справки по този въпрос (вх. № МД-02-117/28.02.2025 г. (л. 33-36, пак там) и вх. № МД-02-212/14.04.2025 г. (л. 75-82, пак там) е видно, че кюрдите не попадат сред етническите общности, които могат да бъдат обект на репресии от страна на действащото правителство в Сирия. След свалянето на Президента Башар Асад новите управляващи са заявили готовността си за гарантиране на правата на всички религиозни групи, намерила израз в разширения обхват на обявеното на 29.03.2025 г. преходно правителство, включващо представители на различни етнически и религиозни общности. На 18.02.2025 г. ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. Няма данни представители на новата власт да извършват действия на преследване спрямо кюрдите, нито първоинстанционният и касационен жалбоподател твърди някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ да е осъществявал действия на преследване по критерия етническа принадлежност спрямо него. При тези данни, обоснован е формираният от административния орган и от съда извод, че не са налице основания за предоставяне на бежански статут на чужденеца. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, споделя преценката на Административен съд – София-град, че по казуса не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на М. на хуманитарен статут. Личната бежанска история на чужденеца не съдържа факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Липсва реална опасност сирийският гражданин да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си, тъй като от изготвената в хода на административното производство Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, вх. № МД-02-262/19.05.2025 г. (л. 29-32, пак там) се установява безспорно, че в Сирия, към датата на постановяване на спорния акт, не съществува вътрешен въоръжен конфликт, придружен от повсеместно безогледно насилие. Данните от тази справка сочат, че след падането на режима на Президента Башар Асад и идването на власт на ново, временно сирийско правителство, ръководено от HTS, е налице цялостно подобряване на ситуацията по сигурността, въпреки наличието на въоръжени сблъсъци на отделни места. През март 2025 г. Президентът Ахмед ал Шараа подписва конституционна декларация, очертаваща петгодишен преходен период. Сформираното преходно правителство е съставено от 23-ма министри от различен етнически и религиозен произход, включително от кюрдската общност. На поста министър на социалните въпроси и труда е назначена жена. На 13.05.2025 г. президентът на Съединените американски щати (САЩ) Доналд Тръмп заявява, че ще разпореди отмяна на санкциите срещу Сирия. Налице е политически преход, даващ надежда за постигане на трайна стабилност на сирийска земя след продължилия 13 години вътрешен въоръжен конфликт. По данни на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН), считано от 08.12.2024 г. до 08.05.2025 г., около 481 730 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, според данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 08.05.2025 г. (считано от 08.12.2024 г.) 1 186 147 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, включително 337 868 души, които са се завърнали от места за вътрешно разселени лица. За положителната промяна в сирийското общество, политическото управление на страната и обстановката по сигурността свидетелстват и последните данни за Сирия – Справка, вх. № МД-02-22 от 23.01.2026 г., представена от ответния административен орган в настоящото производство – от л. 24 до л. 29 от касационното дело. Съгласно същата, на 25.08.2025 г. Министерството на финансите на САЩ официално е премахнало Сирия от санкционните разпоредби на Кодекса на федералните разпоредби и оттогава международната търговия на страната е възобновена. За първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнася суров петрол, като на 01.09.2025 г. около 600 000 барела петрол са напуснали пристанището Тартус. На 05.09.2025 г., в присъствието на Президента Ахмед ал Шараа, е създаден Сирийски фонд за развитие, предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. В бюлетин на ВКБООН от 12.12.2025 г. е посочено, че общият брой на звърналите се в Сирия лица от 08.12.2024 г. насам е 1 275 882 души. Завръщането на вътрешно разселените лица също продължава, като общият брой на завърналите се вътрешно разселени лица достига 1 955 090 души, 1 073 353 от които са напуснали места за настаняване на вътрешно разселени лица, главно в Северозападна и Североизточна Сирия. Върховният комисариат на ООН за бежанците улеснява, чрез транспортна помощ и друга логистична подкрепа, доброволното и безопасно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони. Раздават се готови за консумация хранителни кошници, а на заърналите се сирийски бежанци се предоставя парична помощ за покриване на непосредствените им потребности. В изявление от 17.11.2025 г. Международният валутен фонд обявява интензивния си ангажимент за възстановяване на сирийската икономика. В контекста на изложеното, неоснователно е касационното оплакване, че Сирия продължава да е подвластна на военно положение. След като данните от справките за общата ситуация в родината на М. (официални документи, представляващи годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ) не установяват ситуация на безогледно насилие, не може да се приеме, че цивилно лице, само поради факта на пребиваване в Сирия, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Поради това неприложим по казуса е транспонирания в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Липсва основание на кандидата да бъде предоставена хуманитарна закрила на база на общата ситуация в държавата му по произход. Пред настоящия съд, М., за първи път, чрез представляващия го адвокат, заявява, че за него съществува заплаха за живота и здравето му, защото е издирван от Сирийските демократични сили (SDF), както и от Сирийската арабска република за задължителна военна служба. Нито при проведеното на 13.01.2022 г. интервю, нито в хода на интервюто, проведено на 17.06.2025 г., касационният жалбоподател е твърдял, че изпълнението на задължителната, към датата на напускане на Сирия, наборна военна служба в редовната армия или евентуалното му призоваване от кюрдската армия за изпълнение на задължителната военна повинност по Закона за наборната повинност, приет от кюрдската администрация през юни 2019 г., известен като „Задължението за самоотбрана“ и териториално приложим за определени райони в Северна и Източна Сирия, за него би означавало участие във военни действия, противоречащо на действителните му политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Недопустимо е за първи път в касационното производство да се твърдят опасения от преследване и/или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на ЗУБ, тъй като Върховният административен съд не е съд по фактите и преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради това твърдяната в касационната жалба заплаха за живота и здравето следва да бъде оставена без разглеждане. Да се приеме обратното означава да се разшири спорът, такъв какъвто вече е разгледан от първоинстанционния съд. По изложените съображения, като е заключил, че оспореното Решение № 4109 от 15.07.2025 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, Административен съд – София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател настоящият съд да определи възнаграждение за оказана му от адв. Т. Димитрова безплатна адвокатска помощ в касационното производство, е неоснователно. Въпросът за присъждане на разноски на ответника по касация не се обсъжда, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия